О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 16.04.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 769 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “ЖАНИК“ ООД, чрез адвокат И. Д., срещу въззивно решение № 1302/12.11.2019 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1604/2019 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Н. С. И., чрез адвокат Р. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, защото е подадена след срока по чл. 283 ГПК, евентуално, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Срокът по чл. 283 ГПК е спазен. Въззивното решение не е съобщено на нито една от страните по делото, поради грешното указание на второстепенния съд, че не подлежи на обжалване; делото е върнато обратно на първата инстанция. След като срокът за обжалване за страната не е започнал да тече, то няма как да е пропуснат.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Пловдивски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, отхвърлил иска на “ЖАНИК“ ООД за приемане на установено, че Н. С. И. не дължи на сумата от 3735 евро (с левова равностойност 7305 лева), представляваща неизплатена втора вноска от продажна цена за прехвърляне на право на строеж, уговорена в т. 2 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, том …, дело №… г. на нотариус М. П. – А., рег. № … на НК, вписан в Служба по вписванията [населено място] под акт № .., том .., дело .. от .. г., ведно със законна лихва, считано от 08.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, които суми са присъдени със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12929/2018 на РС – Пловдив, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Н. С. Ш. за договорна неустойка, дължима по чл. 5 от сключен на 17.02.2015 г. анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот 09.02.2015 г. Осъдил “ЖАНИК“ ООД да заплати на Н. С. Ш. сторените по делото съдебноделоводни разноски.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 09.02.2015 г. между “ЖАНИК“ ООД, в качеството му на продавач и Н. С. Ш., в качеството й на купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като към анекс към него, от 17.02.2015 г., е поето задължение от подавача да продаде и правото на строеж върху апартамента. Договорът е оформен нотариално на 18.02.2015 г., като продавачът се е задължил да пусне в експлоатация сградата най-късно до 30.09.2015 г., но не е спазил срока. Сградата е въведена в експлоатация на 22.12.2016 г., към който момент купувачът е останал задължен с 3735 евро, с левова равностойност 7305 лв., която сума не е установено да е заплатена. Съгласно установил, че съгласно договорните отношения между страните, е предвидена неустойка, ако обектът не бъде пуснат в експлоатация до 30.09.2015 г., в размер на 311 евро на месец. Към 2.12.2016 г. е налице забава от страна на продавача-строител, като той дължи неустойка в размер на 4665 евро. Съдът приел, че това е „претенцията”, заявена от ответника по иска – купувачът Н. Ш.. Тя била уведомила съконтрахента – ищецът „Ж.” ООД, че „ще се прихванат сумите до размера на по-малкото от тях”. Съдът посочил, че освен това, „било образувано производство пред съда, с което Ш. успяла да докаже, че процесната неустойка се дължи от дружеството строител и има налице влязло в сила съдебно решение, като сумите между страните били прихванати и били присъдени само 930 евро”. В заключение въззивната инстанция приела, че са налице две насрещни задължения, които са се погасили до размера на по-малкото от тях. В същото време посочил, че има влязло в сила съдебно решение, с което е признато, че сумата в размер на 4665 евро от неустойка е дължима на Ш.. Достигнал до извод, че по настоящото дело е извършено прихващане до размера на по-малкото, поради което искът е неоснователен. С диспозитива той е отхвърлен, като погасен чрез прихващане.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Във връзка със съображенията, че неустойка не се дължи от строителя – подавач на купувача по сделката, поставя следните правни въпроси: какви са изискуемите от закона предпоставки, които следва да са налице, за да се дължи неустойка и такава да бъде присъдена; допустим способ ли са гласните доказателства за изясняване на смисъла на договорените клаузи и действителната обща воля на страните – допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и преддоговорните отношения на страните, отношения по повод на изменение на клаузи от писмения договор, поведение на страните по време на изпълнението на договора или договорът следва да се тълкува само на база вписаните в него уговорки.
Въпросите са неотносими към постановеното от съда, който не е излагал съображения относно елементите от фактическия състав на неустойката, а е приел, че такава се дължи, при установен, с влязло в сила решение, размер – 4665 евро.
Процесуалноправният въпрос: следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран, е принципно значим по всяко дело. В случая се установява поддържаното от касатора противоречие с въззивното решение с ППВС 7/1965 г.; т. 19 от ППВС 1/10.11.1985 г.; т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 17/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на ВКС, II т.о.
Съставът на Върховния касационен съд намира служебно, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, че касационно обжалване следва да се допусне и за преценка евентуална недопустимост на въззивното решение. На страните следва да бъде дадена възможност да вземат предварително становище във връзка с тази проверка, преди касационният състав да се произнесе с решение по съществото на касационната жалба, поради което посочва правните въпроси, които ще разгледа: за разликата между твърдение за материалноправно изявление за прихващане и процесуалноправно възражение за прихващане, съответно към кой момент настъпва компенсационния ефект; за разликата между отхвърляне на иск като неоснователен и поради погасяването му чрез прихващане (по процесуално и по материалноправно възражение), за поредността на произнасяне, когато възражението за прихващане е заявено по висящ процес като евентуално; за постановяване на решение относно спорно парично задължение едновременно в две валути; за обективните предели на силата на пресъдено нещо.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне поради наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1302/12.11.2019 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1604/2019 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства, че е заплатил по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 146,10 лв. При неизпълнение в срок, производството ще бъде прекратено.
След точно изпълнение на указанието, делото да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: