О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр.София, 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1019/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Л. К. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 399 от 29.10.2013 г. по гр.д.№ 1304/ 2013 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 3248/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Х. С. К. и П. И. К. искове за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен между Л. П. и Х. К. с нотариален акт № **, т.**, н.д.№ 459/ 1982 г. на Казанлъшки районен съдия; за осъждане на Х. С. К. и П. И. К. да върнат собствеността и да предадат на Л. К. П. владението върху имота – предмет на същия договор; евентуално – за осъждане на Х. С. К. и П. И. К. да заплатят на Л. К. П. заместваща облага в размер действителната пазарна стойност на имота.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси с обратна сила ли се разваля договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; погасява ли се по давност иска за разваляне на такъв договор, ако неизпълнението продължава и към момента на завеждане на исковата молба; освобождава ли се длъжника по такъв договор от отговорност, ако прехвърлителят е напуснал общото домакинство поради неизпълнение на задълженията от негова страна; развалянето на договора има ли обратно действие по отношение на последващи приобретатели. Според него въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива съдебна практика.
Ответните страни, Х. С. К. и П. И. К., оспорват жалбата, считат, че на поставените въпроси въззивният съд е отговорил в съответствие с практиката на ВКС и че няма основания за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че ищеца прехвърлил на ответницата К. (по време на брака й с ответника К.) с договор за гледане и издръжка свой собствен недвижим имот. Впоследствие придобитият в условията на съпружеска общност от ответниците имот бил прехвърлен на тяхната дъщеря, преди завеждане на исковата молба. Също преди завеждане на исковата молба (в период от около две години) прехвърлителят – ищец напуснал общото домакинство и се преместил да живее в друго населено място, където ответниците – приобретатели не го посещавали и не полагали грижи за него. При тези факти съдът извел, че ищецът сам е поставил ответниците в невъзможност да изпълняват задължението си и те не можели да носят отговорност за неизпълнението. Посочил, че договорът не е за продължително или за периодично изпълнение и че не се разваля с обратна сила; че е изтекла давност за предявяване на иска; и че правата на трети добросъвестни лица, придобити преди вписването на исковата молба, се запазват.
При тези мотиви на въззивната инстанция всички формулирани от касатора въпроси обуславят нейното решение, като основателни са доводите на касатора, че по първия въпрос даденият от въззивния съд отговор е в противоречие с тълкуването, обективирано в Тълкувателно решение № 122/ 1986 г. на ОСГК на ВС, по втория има противоречива практика (с оглед разрешението, дадено в решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 295/ 2002 г.), а по третия въпрос разрешението в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС в решение по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о. По последния от поставените въпроси не е налице твърдяното противоречие с решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 1348/ 2009 г. (тъй като в него е разгледана хипотеза на унищожаване, а не на разваляне на договор), но по останалите въпроси обжалването следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 399 от 29.10.2013 г. по гр.д.№ 1304/ 2013 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 720 лв (седемстотин и двадесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: