Определение №323 от 7.3.2014 по гр. дело №905/905 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 323

гр.София, 07.03.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 649/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. С. Л., В. В. Л., Е. С. Л., А. В. Л., В. Д. Ц. и К. Е. Ц. (ищци по делото) и на [фирма], [населено място] (ответник по делото) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 16311/ 2011 г., поправено и допълнено с решение по същото дело от 19.08.2013 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 4898/ 2010 г. в частта, в която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на В. С. Л. и В. В. Л. 16 846,32 лв, на Е. С. Л. и А. В. Л. 16 846,32 лв и на В. Д. Ц. и К. Е. Ц. 5 945,76 лв – за изравняване на неоснователно обогатяване от ползване на част от собствен на ищците недвижим имот за период 02.02.2005 г. – 02.02.2007 г. С обжалваното решение освен това е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 4898/ 2010 г., в частта, в която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на В. С. Л. и В. В. Л. 7 038 лв, на Е. С. Л. и А. В. Л. 7 038 лв и на В. Д. Ц. и К. Е. Ц. 2 484 лв, обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху горепосочените парични задължение за период 03.02.2007 г. – 02.02.2010 г., като съответно в тежест на ищците са възложени частично разноските, направени от ответника по делото.
И двете срещупоставени страни по делото оспорват постановеното решение, като ищците са подали жалба срещу тази му част, с която са отхвърлени квалифицираните по чл.86 ЗЗД искове за обезщетение за забава и за разноските, а ответникът – срещу частта, в която са уважени квалифицираните по чл.59 ЗЗД искове.
Като основание за допускане на обжалването касаторите – ищци са релевирали материалноправният въпрос дали при универсално правоприемство между търговски дружества поставянето в забава на преобразуващото се дружество е достатъчно да се счита в забава за изпълнение и дружеството – правоприемник. Считат, че по въпроса има противоречива практика, тъй като по предходно дело между тях и същия ответник с влязло в сила решение на въпроса било отговорено положително, а в настоящето производство въззивният съд дал отрицателен отговор на същия правен въпрос.
В своето изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят-ответник повдига процесуалноправните въпроси за това, подлежи ли на доказване факт, за който е признато от съда при допълване на доклада по делото, че е безспорен; длъжен ли е въззивният съд да провери правилността на решението с оглед възраженията в жалбата; длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и в същия случай трябва ли да допусне допълнителна експертиза. Според касатора – ответник въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Повдига също материалноправния въпрос губи ли кредитор на преобразуващо се търговско дружество вземането си, ако не е предявил претенции към дружеството – правоприемник в шестмесечния срок по чл.263к ТЗ, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Всяка от срещупоставените страни оспорва жалбата на другата и поддържа, че по формулираните от насрещната страна въпроси няма основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира за основателно искането и на двете страни за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищците обезщетение за ползване на техен собствен недвижим имот за исковия период, защото е държал в този имот против волята им метална ротонда като част от стопанисвано от него тържище. Същевременно съдът е посочил, че покана за заплащане на обезщетение за това ищците са отправили към праводателя на ответника [фирма] на 26.03.2002 г. Тази покана обаче не обвързва правоприемника [фирма], в което [фирма] се е вляло. На същия въпрос е отговорено по противоположен начин в решение на Софийски апелативен съд № 1059/ 19.06.2009 г., постановено между същите страни за предходен период, с което иск за обезщетение за забава е уважен въз основа на поканата от 26.03.2002 г. Това налага извод, че по въпроса е налице противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и по касационната жалба на ищците обжалването следва да се допусне.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване на ответника. Въпросът длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и трябва ли в този случай да допусне допълнителна експертиза, обуславя въззивното решение, доколкото въззивния съд е отказал назначаването на такава експертиза по съображения за преклудиране правата на въззивника да иска събирането на това доказателство. Освен това въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато. Останалите повдигнати от касатора – ответник правни въпроси съдът ще разгледа при постановяване на решението като касационни доводи.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 16311/ 2011 г.
Указва на жалбоподателите В. С. Л., В. В. Л., Е. С. Л., А. В. Л., В. Д. Ц. и К. Е. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 331,20 лв (триста тридесет и един лева, двадесет стотинки), в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Указва на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 792,77 лв (седемстотин деветдесет и два лева, седемдесет и седем стотинки), в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар