5
определение по гр.д.№ 2710 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2710 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу решение № 136 от 06.02.2017 г. по в.гр.д.№ 1936 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
Ищецът [фирма] обжалва въззивното решение в частта му, с която се потвърждава решение № 2910 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 10002 от 2015 г. на Варненския районен съд, 7-ми състав за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 122 кв.м. от ПИ № 759 по кадастралния план на [населено място], 7 микрорайон, одобрен със заповед № РД-02-14-395 от 29.02.2000 г., допълнен със заповед № 225 от 22.05.2002 г., целият имот с площ от 789 кв.м., представляващ сега част от ПИ с идентификатор 10135.65.34, с площ от 3 204 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-03-2 от 30.05.2005 г. на Началника на СК-В., защрихована в червено на скицата, находяща се на стр.56 от делото на В. и представляваща неразделна част от въззивното решение. Процесуалният представител на този касатор твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му част е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според него, въззивното решение в обжалваната част противоречи на посочена задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 101 от 07.03.2012 г. по гр.д.№ 70 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 1163 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните и конкретно и ясно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства- мотивирано да каже кои възприема и кои не и защо ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти ?
Ответникът [фирма] обжалва въззивното решение в частта му, с която се отменя частично решение № 2910 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 10002 от 2015 г. на Варненския районен съд, 7-ми състав и вместо него се постановява решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 128 кв.м. от ПИ № 759 по кадастралния план на [населено място], 7 микрорайон, одобрен със заповед № РД-02-14-395 от 29.02.2000 г., допълнен със заповед № 225 от 22.05.2002 г., целият имот с площ от 789 кв.м., представляващ сега част от ПИ с идентификатор 10135.65.34, с площ от 3204 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-03-2 от 30.05.2005 г. на Началника на СК В., защрихована в оранжево на скицата, находяща се на стр.56 от делото на В.. Процесуалният представител на този касатор твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според него, въззивното решение в обжалваната част противоречи на посочена задължителна практика на ВКС /решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с относимите към спора възражения и доводи на страните ?
2. Може ли съдът да основе решението си на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?
Ответникът [фирма] обжалва въззивното решение в частта му, с която се отменя частично решение № 2910 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 10002 от 2015 г. на Варненския районен съд, 7-ми състав и вместо него се постановява решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 128 кв.м. от ПИ № 759 по кадастралния план на [населено място], 7 микрорайон, одобрен със заповед № РД-02-14-395 от 29.02.2000 г., допълнен със заповед № 225 от 22.05.2002 г., целият имот с площ от 789 кв.м., представляващ сега част от ПИ с идентификатор 10135.65.34, с площ от 3 204 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-03-2 от 30.05.2005 г. на Началника на СК В., защрихована в оранжево на скицата, находяща се на стр.56 от делото на В.. Процесуалният представител на този касатор твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му част е недопустимо, необосновано и неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния и процесуалния закони- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според него, въззивното решение в обжалваната му част противоречи на посочена задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр.д. № 2056 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 244 от 04.01.2016 г. по гр.д.№ 4363 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 107 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 4680 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I го./ по следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е собственик, легитимиращ се с нотариален акт за собственост върху определен недвижим имот, да предяви отрицателен установителен иск, с който да отрече претендираните от ответника права на собственост върху реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралната карта, и има ли в този случай ищецът правен интерес от предявяването на такъв иск ?
2. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля ?
3. Следва ли съдът да обсъди становищата и доводите, респективно възраженията на страните и да формира въз основа на тях изводи, че са установени релевантни за спора обстоятелства ?
4. Допустимо ли е съдът, без да се мотивира защо, да не възприеме заключение на съдебни експертизи, тоест длъжен ли е да изложи мотиви относно преценката си за годността на експертното заключение ?
5. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното и не кредитира другото заключение ?
Освен това, пълномощникът на този касатор твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
6. Може ли общината, без да изясни статута на един имот, който попада в сервитут на железен път, представлява публична държавна собственост и не е безстопанствен, да издаде заповед за деактуването му, да го актува като общинска собственост и след това да го замени с друг имот ? Представлява ли това злоупотреба с право от страна на общината или е акт на престъпление ?
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу решение на първоинстанционен съд по предявен от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 250 кв.м. от ПИ № 759 по кадастралния план на [населено място], 7 микрорайон, одобрен със заповед № РД-02-14-395 от 29.02.2000 г., допълнен със заповед № 225 от 22.05.2002 г., целият имот с площ от 789 кв.м., представляващ сега част от ПИ с идентификатор 10135.65.34, с площ от 3 204 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-03-2 от 30.05.2005 г. на Началника на СК В..
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че 128 кв.м. от общо спорните 250 кв.м., които са означени с букви А-В-С-D и са оцветени в оранжево на скицата, находяща се на лист 56 от въззивното дело, не са собственост на ответниците, тъй като не се включват в границите на имота по акта за държавна собственост № 1325 от 24.02.1992 г., с който ответниците се легитимират като собственици. До този извод съдът е достигнал въз основа на заключението на приетата пред него тройна съдебно-техническа експертиза.
Касационното обжалване на това решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното и не кредитира другото заключение ? По този въпрос в съдебната практика /включително посочените от касаторите решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./ се приема, че съдът има такова задължение. В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд не е изложил мотиви защо кредитира приетото пред В. заключение на тройната съдебна експертиза, че 128 кв.м. от претендирания имот не са собственост на ответниците, а не кредитира приетото от първоинстанционния съд заключение на в.л.инж.Р. П. /лист 665-670 от първоинстанционното дело/, според което целият имот с пл.№ 759 по кадастралния план от 2002 г., включително и спорните 250 кв.м. от него, са част от имота по акта за държавна собственост № 1325 от 24.02.1992 г., с който като собственици се легитимират ответниците. Не е обсъдено и направеното в съдебно заседание от 18.01.2017 г. изявление на вещите лица от тройната експертиза, че не е ясно копие от кой план е скицата, въз основа на която са дали заключението си за границите на имота по А. от 24.02.1992 г. на ответниците.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 06.02.2017 г. по в.гр.д.№ 1936 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 54,23 лв. /петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите [фирма] и [фирма] да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбите им всеки по 56,90 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок касационните им жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално- на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.