2
определение по гр.д.№ 1862 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
[населено място], 15. 04. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1862 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. и А. О. И. срещу решение № 348 от 12.12.2012 г. по в.гр.д.№ 600 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд в частта му, с която е изменено решение № 203 от 18.10.2010 г. по гр.д.№ 11 от 2010 г. на Свиленградския районен съд, като по същество е постановено решение за частично отхвърляне на предявения от Н. А. И. и А. О. И. против Р. М. А., А. М. А. и М. М. А. иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване на допусната грешка в границата между имоти с идентификатори …. и 77181.20.377 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. на изпълнителния директор на АК и за уважаване на предявения насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Н. А. И. и А. О. И. да заплатят на Р. М. А., А. М. А. и М. М. А. обезщетение за лишаването им от ползване на част от собствения им имот в размер на 2371,20 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС и с незадължителна практика на съдилищата в страната /решение от 19.07.2011 г. по гр.д.№ 98 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд, решение от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 2679 от 2010 г. на РС-Пазарджик, решение № 2475 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 712 от 2010 г. на РС-Пловдив, решение № 109 от 30.03.2010 г. по гр.д.№ 92 от 2010 г. на РС-Севлиево, решение № 1110 от 23.06.1961 г. по гр.д.№ 3090 от 1961 г. на ВС, решение № 1085 от 17.05.1968 г. по гр.д.№ 468 от 1968 г. на ВС, Първо г.о., решение № 885 от 23.12.1988 г. по гр.д.№ 370 от 1988 г. на ВС, Второ г.о., решение № 762 от 29.08.1986 г. по гр.д.№ 411 от 1986 г. на ВС, Второ г.о., решение № 233 от 30.04.1995 г. по гр.д.№ 630 от 1995 г. на петчленен състав на ВС, решение № 1023 от 17.07.1958 г. по гр.д.№ 401 от 1958 г. на ВС, Трето г.о. по следните въпроси: 1. Възможно ли е една част от УПИ да е придобита по силата на правна сделка, а другата част- по силата на давностно владение и 2. Дали предварителния договор за продажба на недвижим имот с клауза за предаване на владението на имота при сключване на този предварителен договор е правно основание за владението на този имот. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Дали решението по спор за собственост на УПИ обхваща бивша част от това УПИ, която със заповед за промяна на регулационния план е била изключена от него преди завеждане на делото, 2. Дали силата на присъдено нещо на съдебното решение се разпростира върху части от имот, които не са част от процесното УПИ.
Ответниците по касационната жалба Р. М. А., А. М. А. и М. М. А. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че между страните със сила на присъдено нещо по друго дело /гр.д.№ 94 от 2005 г. на РС-Харманли/ е установено, че ответниците са собственици на УПИ … по регулационния план на [населено място] с площта, който е имал този имот към 1984 г.- 585 кв.м. Поради това е приел, че границата между двата имота по кадастралната карта на града следва да съответства на регулационната линия между двата парцела по плана от 1984 г. независимо, че към момента на завеждане на гр.д.№ 94 от 2005 г. на РС-Харманли и постановяване на решението по това дело регулационният план от 1984 г. вече е бил изменен /през 2002 г. и 2003 г./, при което изменение е била изменена и границата между парцелите на ищците и ответниците- парцел III-… и парцел II-… По насрещният иск съдът е приел, че ищците неоснователно ползват частта от парцела на ответниците, поради което им дължат обезщетение затова, независимо че между страните има сключен предварителен договор за претендираната част от имота, който предвижда предаване на владението й от наследодателите на ответниците на ищците.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение първият посочен от касаторите правен въпрос /дали силата на присъдено нещо на решението по спор за собственост на УПИ обхваща бившата част от това УПИ, която със заповед за промяна на регулационния план е била изключена от него преди завеждане на делото, по което е постановено решението/, който въпрос е разгледан и решен от ВКС при първото касационно обжалване, по същество се свързва с процесуалната разпоредба на чл.294, ал.1, изр.2 от ГПК, която задължава въззивният съдът при повторното разглеждане на делото да се съобрази с дадените от ВКС указания по приложението на закона. В този смисъл касационното обжалване следва да се допусне по този въпрос, но в процесуален аспект и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като по този въпрос вече има постановена задължителна практика на ВКС /например решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 1935 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 12.12.2012 г. по в.гр.д.№ 600 от 2012 г. на Хасковския окръжен съд.
ДАВА на касаторите Н. А. И. и А. О. И. в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 183 лв. /сто осемдесет и три лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.