О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 21.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 888/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Т. М. чрез неговия пълномощник адв. Л. Р. против въззивно решение № 179 от 29.11.2017 г. по в.гр.д. № 464/2017 г. на Апелативен съд- Варна. В жалбата за изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че саморъчното завещание, предмет на делото, е действително, макар в същото да са посочени две дати, и от текста на същото не следва извод, че съставянето му е започнало на едната дата, а е завършено и подписано на втората, като основал изводите на предположения, свързани с емоционалното състояние на завещателката, а не на конкретно установени по делото факти.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдението, че същото противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да прави предположения за емоционалното състояние на завещателя при съставяне на завещанието, когато в текста на завещанието липсват данни за това. 2/ Нищожно ли е саморъчно завещание, ако завещателят е вписал в него две различни дати. 3/ Следва ли да се приеме за действително саморъчно завещание, в което завещателят е вписал две различни дати на съставяне, ако в самия текст на завещанието не е посочено, че едната датата сочи началото на процеса по съставянето му, а другата- края на този процес. 4/Следва ли да се приеме за действително завещание, с което се вменява задължение за оказване на помощ и подкрепа в старините на завещателя, или тези разпореждания противоречат на безвъзмездния характер на завещанието. За да обоснове противоречие с практиката на ВКС по първия от поставените въпроси касаторът сочи решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д. № 853/91 г. на ВС, І г.о., по втория – решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., по третия – решение № 601 от 08.11.2005 г. по гр.д. № 302/2005 г. на ВКС, І г.о. и по последния- решение № 25 от 16.05.2016 г. по гр.д. № 5043/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация Л. Р. М. чрез своя пълномощник адв. Н. Т. изразява становище, че въззивното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци, както и че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускането му до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1303 от 27.07.2017 г. по гр.д. № 86/2017 г. на Окръжен съд – Варна, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Р. Т. М. против Л. Р. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. ”б” ЗН във вр. с чл. 25 ЗН и по чл. 42, б.”в” ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от М. С. И. в полза на Л. Р. М., обявено на 23.03.2014 г. , поради нарушение на изискването за форма, свързано с означението на датата, и като съдържащо финансово задължение на наследника, поради противоречието му със закона, обществения ред и добрите нрави.
От фактическа страна по делото е установено, че със саморъчно завещание М. С. И. /сестра на ищеца/ е завещала на своята племеница Л. Р. М. цялото свое движимо и недвижимо имущество. Назначената по делото съдебно- почеркова експертиза е установила, че завещанието е написано и подписано от завещателката. В началото на текста, под заглавието” завещание”, е изписано ” Днес, 29 октомври 2013 г. на моя 81 рожден ден…”, а в края на документа, под завещателните разпореждания, вляво от подписа, на същия ред, е изписана датата „ 29 ноември 2013 г.” В текста на завещанието са посочени и мотивите, поради които то е направено.
Въззивният съд е приел, че датата в края на завещанието е посочена погрешно от завещателката под влияние на силните емоции, породени от равносметката, която е направила на рождения си ден, за които свидетелстват употребените в завещанието изрази ”… осъзнала смисъла на моя живот и изгубени надежди”, „ дъщеря на моя природен и отчужден брат Р. Т. М.”, който „ живее повече от 15 години в Ю. А. и не проявява никакъв интерес и грижа към мен.” Поради това е направил извод, че действителната дата на съставяне на завещанието е 29 октомври 2013 г. – рожденият ден на завещателката, изрично посочен от нея в текста на завещанието като ден, на който то е направено.
В представените с касационната жалба решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д. № 853/91 г. на ВС, І г.о.; решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр.д. № 302/2005 г. на ВКС, І г.о. и решение № 308 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 992/2011 г. на ВКС, І. г.о., е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако в него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е посочил едната като начална на написването му, а втората – като край на този процес. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси № 2 и № са разрешение от въззивния съд в противоречие с тази практика, което обосновава наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Останалите поставени от касатора правни въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на делото. По тях съдът ще вземе становище по необходимост с решението по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179 от 29.11.2017 г. по в.гр.д. № 464/2017 г. на Апелативен съд- Варна.
УКАЗВА на жалбоподателя Р. Т. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 250 лв. , като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: