О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 10.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.д № 867/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. Д., срещу определение № 81 от 15.02.2016 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав, постановено в. ч. т. д. № 80/2016 г. Със същото е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Т. частна жалба с вх. № 1 477/18.01.2016 г. против определение № 2 514/18.12.2015 г. на Окръжен съд [населено място] по т. д. № 298/2015 г., с което е оставена без движение исковата й молба, като са й дадени указания за довнасяне на държавна такса в размер на 8 916,16 лв.
Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за неправилно по съображения в жалбата. Наведени са доводи, че неправилно въззивният съд е разгледал подадената частна жалба по реда на чл. 274 и сл. ГПК, а в конкретния случай е приложима нормата на чл. 70, ал. 2 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
В постъпил от ответниците писмен отговор се поддържат доводи за правилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 298/2015 г. по описа на Окръжен съд [населено място] е образувано по предявени от М. И. Т. срещу И. Г. Г., Д. И. Г. и Г. И. Г. искове с правно основание чл. 464 ГПК. С определение № 906/04.05.2015 г. съдът е оставил без движение исковата молба, с указания ищцата да конкретизира търсената от нея защита и да внесе държавна такса в размер на 4 % върху размера на оспорените вземания, които представляват цената на иска. В изпълнение на същите е постъпила молба с вх. 15337/25.05.2015 г. и платежен документ за внесена сума по сметка на съда в размер на 1 683,84 лв. С определение № 1106/01.06.2015 г. са дадени повторни указания, във връзка с които е постъпила молба с вх. № 23153/06.08.2015 г.
С оглед направените последващи уточнения от ищцата, съдът е приел, че същата следва да довнесе държавна такса в размер на 6 400 лв., поради което с определение № 1 640/12.08.2015 г. (отменено с определение № 410/02.10.2015 г. на П.) е оставил отново без движение исковата молба до внасяне на пълния размер на таксата. С определение № 2000/09.10.2015 г. са дадени отново указания на ищцата, а именно – посочване на цената на иска на всеки един от трите предявени иска. С определение № 2 213/09.11.2015 г. е прекратено производството по делото, което е отменено от АС [населено място] (опр. № 518/15.12.2015 г.), тъй като въззивният съд е приел, че констатираната нередовност на исковата молба не е била надлежно съобщена на Т..
След отмяна на прекратителното определение и връщане на делото в ОС [населено място], с определение № 2 514/18.12.2015 г. исковата молба е оставена отново без движение за отстраняване на констатираните й нередовности, а именно – внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса. Този съдебен акт е обжалван пред АС [населено място], който с определение № 81 от 15.02.2016 г. по в. ч. т. д. № 80/2016 г. (предмет на настоящото производство) е оставил без разглеждане частната жалба. Въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена към акт, за който не е предвиден инстанционен контрол.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С атакуваното пред въззивния съд определение № 2514 от 18.12.2015 г. Окръжен съд – Пловдив е оставил без движение исковата молба, като е дал указания за отстраняване на констатираните й нередовности. Същото е постановено по движението на делото, т. е. няма преграждащ характер и за него не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол. Определението на Окръжен съд- Пловдив не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, с оглед на което правилни са изводите на въззивния съд, че подадената частна жалба е процесуално недопустима.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка, основани на чл.70, ал.2 ГПК. В конкретния случай не е проведено производство по определяне цената на исковете в хипотезата на чл. 70, ал. 1 ГПК и с постановеното от първата инстанция определение не е увеличена цената на исковете, а тя е определена съобразно твърденията на ищцата, в съответствие с които е изчислена общо дължимата държавна такса.
При тези данни, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 81 от 15.02.2016 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІІ граждански състав, постановено в. ч. т. д. № 80/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: