О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София.16.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 739/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Г. И. 53”, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 374 от 26.11.2015 г. по т.д. № 606/2015 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 347 от 14.05.2015 г. по т.д. № 577/2014 г. на Окръжен съд Пловдив, за отмяна, поради незаконосъобразност и противоречие с устава на сдружението, всички решения, приети на общо събрание на членовете му, проведено на 22.06.2014 г. в [населено място].
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, с искане за неговата отмяна в частта, с която са отменени атакуваните решения на процесното общо събрание, с изключение на решението по т.3 от дневния ред на събранието – вземане на решение относно заплащането на възнаграждения на членовете на УС и разглеждане на направените от тях разходи. Касаторът твърди, че констатираните от въззивния съд пропуски при свикването на общото събрание са несъществени и не могат да доведат до опорочаване на приетите решения на общото събрание на сдружението, а от друга страна те биха могли да бъдат релевантни само, ако са довели до лишаване от възможност на ищеца да участва в общото събрание. Поддържат се и доводи, че изискването за посочване на предложения за решения в текста на поканата за свикване на общото събрание, следва да се преценява с оглед характера на поставените за гласуване въпроси. Съображения в подкрепа на оплакванията за неправилност на атакуваното решение, са изложени в жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение по т.д. № 609/2005 г. на ВКС, ІІ т.о., а правото на П. Г. да обжалва приетите решения от общото събрание на сдружението е упражнено при липса на правен интерес, поради което въззивното решение противоречи на решение по т.д. № 734/2011 г. на ВКС, І т.о. и на решение по т.д. № 589/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касация – П. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – П. е приел за безспорно свикването и провеждането на общо събрание на членовете на С.”Г. И. 53” на 22.06.2014 г., при спазване на указаните в поканата час и място и при присъствие на необходимите за осигуряване на кворум брой членове. За основателни са приети твърденията на ищеца за неспазване на императивната разпоредба на чл.23, ал.4 от Устава на сдружението, предвиждаща, че поканата за общото събрание трябва да съдържа и предложения за решения по точките от дневния ред. В тази насока решаващият състав подробно е мотивирал становището си, изследвайки смисъла на задължителната уставна разпоредба, определяща минималното съдържание на поканата и нейната релевантност към правото на сведение на членовете на сдружението. Подробно са преценени доводите на страните във връзка с необходимостта от вписване на предложения за решения по конкретните точки от дневния ред на процесното общо събрание на сдружението. Изведен е извод, че след като членовете на сдружението са въвели императивно изискване – в поканата да се съдържа не само дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, но и конкретни предложения за решения, което изискване не е спазено, от това произтича незаконосъобразност на приетите на 22.06.2014 г. решения.
Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция и за нарушено право на сведение на членовете на сдружението, поради липса на писмени материали по всяка една от точките от дневния ред. Отчетено е, че независимо от дадените от първоинстанционния съд указания, ответното сдружение не е установило твърдяния от него факт на изготвяне на писмени материали за общото събрание и готовност за предоставяне на материалите на всеки член на сдружението, при поискване.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2010 г., за да обоснове наличието на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, разрешен с въззивното решение и обусловил изхода на делото. Видно от съдържанието на представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че в него не е посочен релевантен правен въпрос, попадащ в основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед диспозитивното начало в процеса и равенството на страните, касационният съдебен състав не би могъл да извежда или сам да формулира съотносими правни въпроси, въз основа на поддържаните от касатора доводи. Липсата на посочен правен въпрос е достатъчна, за да обуслови недопускането на касационно обжалване, като в този случай ВКС не дължи произнасяне доколко са доказани поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед приложените към изложението копия от съдебни актове на ВКС по посочените по-горе търг.дела.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 374 от 26.11.2015 г. по т.д. № 606/2015 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: