ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
София, 21. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3530 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Молителят [фирма] иска да бъде допълнено определение № 33/12.01.2017 по настоящото дело в частта за разноските, тъй като в отговора на касационната жалба са поискани разноски за адвокатско възнаграждение и е представено доказателство за заплащането му в размер на 3.020,00 лева.
Ответникът по молбата А. А. И. прави отвод за нейната недопустимост, като счита, че на допълване в частта за разноските подлежат само съдебните решения, както и че не може да се иска допълване на на садабния акт в частта за разноските, ако страната не е представила списък на разноските. Евентуално ответникът оспорва молбата, като я счита неоснователна, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и характера на свършената работа – изготвяне на отговор на касационната жалба, минималният размер на възнаграждението за който съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лева. Ако на дружеството бъдат присъдени исканите разноски, то ще получи сумата 11.280 лева, която ще надхвърли размера на присъденото обезщетение за вреди в размер на общо 9.488 лева (главница, лихви и разноски)
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че определението е постановено и влязло в сила на 12.01.2017 г., а молбата за допълването му в частта за разноските е постъпила с вх. № 1077/30.01.2017, намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. На изменяване в частта за разноските подлежат не само съдебните решения, но и всички други съдебни актове, с които се присъждат разноски, а непредставянето на списък за разноските е пречка за изменяване на съдебния акт в тази част, но не и за неговото допълване.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съдът, като констатира, че в подадения отговор на касационната жалба молителят е поискал разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в касационното производство, а в постановеното определение, с което не е допуснато касационното обжалване, съдът е пропуснал да се произнесе по така направеното искане, намира, че разноски се дължат, както са поискани в т. 3 от отговора на касационната жалба, към която са приложени доказателства за извършването им в размер на 3.020,00 лева. Разноските се претендират без ДДС.
Изплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като то е заплатено по договор за адвокатска защита по иск за сумата 90.000 лева. Адвокатското възнаграждение подлежи на плащане предварително и не подлежи на връщане, ако производството по делото не се развие по очаквания начин, а що се отнася до отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск, тя, по правното си естество, не се различава от отговорността за вреди от трудова злополука – на обезщетяване подлежат, както едните, така и другите вреди.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 33/12.01.2017 по настоящото дело в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА А. А. И. от С. да заплати на [фирма], [населено място], общ. Е. П. сумата 3.020,00 лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.