2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 14.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1605 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на М. към Медицински университет, с направено искане за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК, като на ответника по касационната жалба се присъдят направените за това производство разноски.
Ответникът по молбата я оспорва, като прави и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, както е и основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с отговора на касационната жалба, като в определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената касационна жалба на противната страна, съдът не се е произнесъл по направеното искане. Предвид изложеното, искането е основателно и следва да бъде уважено.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на договореното от 1800 лева за касационното производство.
В случая са предявени два обективно съединени иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Претендираното възнаграждение, като съдебни разноски, е прекомерно, предвид размера му – 1800 лева и обема на осъществената защита по делото за производството по чл.288 ГПК, изразяваща се в изготвянето на отговор на касационната жалба и липсата на особена фактическа и правна сложност на делото. Тъй като предявените искове са неоценяеми, то минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от същата наредба – по 300 лева за всеки един от обективно съединените искове, т.е. размера на дължимото възнаграждение, предвид и липсата на съществена фактическа и правна сложност, следва да е общо в размер на 600 лева.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 918/02.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 1605/2017 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд., както следва:
ОСЪЖДА А. И. И. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на М. към Медицински университет сумата 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.