ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
София, 05.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.д. № 1557 по описа за 2018г., приема следното:
Производството е по молбата вх. № 11088/21.ХІІ.2018г. на адвокат М. като процесуален представител на А. И. В. и М. И. В., и двамата от София, за допълване на постановеното по делото определение № 951/05.ХІІ.2018г. с присъждане на разноски.
Ответникът по молбата М. А. В. в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат Т. е заел становище за нейната недопустимост, тъй като не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, като евентуално е заявено и становище за прекомерност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.1 ГПК преклузивен срок и от страна, имаща право и интерес от нея, което обосновава извод за допустимостта й. Обстоятелството, че не е представен списък за разноските, в случая не е относимо към допустимостта на молбата, която не е за изменение, а за допълване на посочения съдебен акт в частта за разноските /виж в този смисъл т.8 и т.9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.
Разгледана по същество, молбата е и основателна, съображенията за което са следните:
С определението по настоящото дело № 951/05.ХІІ.2018г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на САС от 23.ХІ.2017г. по гр.д. № 4569/2012г. по касационната жалба на М. А. В.. С определението съдът не се е произнесъл по заявеното от ответниците по касационната жалба А. и М. В. с молба вх. № 7603/21.VІІІ.2018г. искане за присъждане на разноски за касационното производство – заплатено от тях адвокатско възнаграждение на адвокат М.. Към молбата е приложено пълномощно за процесуалното представителство от адвокат М. на А. и М. В. в касационното производство, както и договор за правна защита и съдействие за това от май 2018г., в който е отразено, че уговореното възнаграждение в размер на 500лв. е заплатено. При тези обстоятелства искането за допълване на определението с присъждане на направените разноски в тежест на М. В. следва да бъде уважено.
Неоснователно е възражението на ответника по молбата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед общия размер на уважените претенции на А. и М. В. /37861.89лв./ и разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за присъждане на по-нисък от заплатения адвокатски хонорар.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 951/05.ХІІ.2018г. по гр.д. № 1557/2018г. на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, като
ОСЪЖДА М. А. В. от София да заплати на А. И. В. и М. И. В., и двамата от София, 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: