ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
София, 05.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4254 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по молбата вх. № 10112/26.ХІ.2019г. на адвокат Й. Ц. – процесуален представител на Е. И. С. и Г. Н. Н. – за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение № 493/20.ХІ.2019г. с произнасяне по искането за присъждане на адвокат Ц. при условията на чл.38 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на С. и Н. пред касационната инстанция.
Ответниците по молбата Ж. И. Т. и Е. Л. Т. в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат С..Г. са заели становище за нейната неоснователност – не били налице доказателства молителите да са направили разноски за касационното производство съобразно чл.38 ал.2 ЗАдв., нито доказателства за хипотезата по чл.38 ал.1 т.3 пр.второ ЗАдв. – адвокатът и упълномощителите му да са близки.
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе, ВКС взе предвид:
С определението си от 20.ХІ.2019г. ВКС е потвърдил определението на ВКС ІІІ ГО от 24.ІХ.2019г. по гр.д. № 855/2019г. в частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалби на Ж. и Е. Т. срещу решението на Варненския окръжен съд от 04.ХІІ.2018г. по гр.д. № 2054/2018г. В определението липсва произнасяне по заявеното в отговора на С. и Н. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.второ ЗАдв. Към отговора са приложени договор от 11.ІХ.2018г. за правна защита и съдействие пред всички инстанции безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв., тъй като клиентът е близък на адвоката, и списък по чл.80 ГПК.
При тези обстоятелства ВКС намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като допълни определението си от 20.ХІ.2019г. с присъждане на адвокат Й. Ц. на 243лв. адвокатско възнаграждение съобразно чл.7 ал.1 т.7, чл.11 и чл.2 ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователни са възраженията на ответниците по молбата за допълване на определението в частта за разноските. Конкретната причина за безплатната помощ /по чл.38 ал.1 т.3 пр.второ ЗАдв./ касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва. При оспорване от насрещната страна на наличието на такава причина негова е тежестта да установи несъществуването й. В разглеждания случай ответниците по молбата не са сторили това.
Незаконосъобразно е и изразеното от ответниците разбиране по приложението на чл.38 ал.2 ЗАдв. Предвиденото в нея /” ……ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение…..”/ е в смисъл, че условие за присъждане на адвокатско възнаграждение е наличието на основание за присъждане на разноски в полза на безплатно представляваната страна, а съгласно чл.78 ГПК право на разноски има страната съразмерно с уважената част от иска /ищецът/, респективно съразмерно с отхвърлената част от иска /ответникът/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определението № 493/20.ХІ.2019г. по ч.гр.д. № 4254/2019г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Ж. И. Т. и Е. Л. Т., и двамата от С., [улица], вх.Б, ет.3, ап.9, да заплатят на адвокат Й. Ц. Ц., вписана в Адвокатска колегия В., 243лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: