.№М-94-Р-33
Дата:28.02.2014 год.
ЗДДС, чл. 15;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ЗДДС, чл. 114;
ЗДДС, чл. 117;
ЗДДС, чл. 124, ал. 2;
ЗДДС, чл. 124, ал. 6;
ППЗДДС, чл. 117.
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и система Интрастат
Във Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № М-94-Р-33#1/04.02.2014 г., е изложено следното:
Дружеството произвежда и изнася продукция в страни от Европейския съюз. При документирането на доставките от дружеството като доставчик по същите, в някои случаи, във фактурата посочва купувача на стоката, а като получател на стоката посочва лицето, на което се транспортира стоката. При декларирането, за целите на Интрастат, посочва лицето, на което се транспортира стоката, а в дневника за покупки и дневника за продажби по ДДС посочва лицето, купувач на стоката. Лицето купувач, от своя страна, декларира за целите на Интрастат, че е получил стоката от дружеството доставчик, фактурира я на получателя и отново я декларира за Интрастат като изпращания.
Въпросите, поставени в запитването, по същество са следните:
1.Правилно ли е извършено декларирането по Интрастат, съответно отразяването на извършените доставки в дневниците за покупки и продажби по ДДС?
2.Необходимо ли е и какъв документ следва да се изпрати на купувача за удостоверяване на обстоятелството, че е извършено съответното деклариране?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДС:
Доколкото, изложеното в запитването е формулирано изключително общо и неясно, което не позволява изготвянето на конкретен отговор, предоставяме на вниманието Ви следното принципно становище:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от същия закон. Фактура може да не се издава в предвидените в чл. 113, ал. 3 от ЗДДС случаи. Изискванията към фактурите са регламентирани в чл. 114 от ЗДДС, като според ал. 1, т. 7 и 8 от същата разпоредба, фактурата задължително съдържа име и адрес, както и идентификационен номер за целите на ДДС на получателя по доставката.
При условие, че в конкретния случай, е налице тристранна операция, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 15 от ЗДДС, според която тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
– регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
– стоките се транспортират директно от А до В;
– посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
– придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
При документиране на доставката, извършена от лице прехвърлител (в конкретния случай дружеството доставчик) на лице, което е посредник в тристранната операция (лицето купувач), доставчикът е длъжен да издаде фактура на получателя по доставката, спазвайки правилата, предвидени в ЗДДС и ППЗДДС. Фактурата следва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 114 от ЗДДС, като на основание ал. 1, т. 7 и 8 от цитираната разпоредба, същата следва да съдържа името и адреса, както и идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по доставката – в конкретния случай, (при условие, че е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС), получател по доставката е посредника (лицето купувач).
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона (чл. 124, ал. 6 от ЗДДС).
За всеки данъчен период, регистрираното по ЗДДС лице, подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона. В случаите, когато регистрираното лице, е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията, подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период, в която се отразяват извършените за периода ВОД и данните, посочени в чл.117 от ППЗДДС.
Относно въпросът, който поставяте, по отношение на това, необходимо ли е и какъв документ следва да се изпрати на купувача за удостоверяване на обстоятелството, че е извършено съответното деклариране, Ви уведомяваме, че в ЗДДС не е налице изискване за предоставяне на такъв документ от доставчикът на получателя по доставката.
В тази връзка следва да имате предвид, че информационната система за обмен на ДДС информация между държавите членки на ЕС – VIES, служи за контрол на вътреобщностните доставки на стоки. Тя е електронна база от данни, която обработва и съхранява информацията от VIES декларациите на търговците, осъществяващи сделки в рамките на ЕС. Тази информация се обменя на регулярни интервали между държавите членки на ЕС.
В случаите, когато самото данъчно задължено лице не е в състояние да предостави необходимите доказателства, по преценка на органа на съответната данъчна администрация е възможно изпращането на писмено запитване до данъчната администрация на другата държава членка, с което да бъде установено, отчетена ли е конкретната ВОД.
По прилагането на система Интрастат:
Във връзка със системата Интрастат, обект на деклариране е фактическото движение на стоки между държавите-членки. В този смисъл, Вашето дружество правилно декларира изпращането на стоките, с уточнението, че в Интрастат декларациите не се посочва лицето – получател, а държавата членка, където това лице е регистрирано за целите на ДДС.
От казаното от Вас за Вашия търговски партньор, такова деклариране за целите на система Интрастат по принцип противоречи на европейските правила за прилагане на тази система. За Италия обаче е известно, че там се прилага единна декларация за целите на Интрастат и VIES деклариране и третирането на данните за фискални и статистически цели се управлява от специални кодове в декларацията за тази цел. По тази причина, не е ясно, дали Вие имате достатъчно информация и правилно интерпретирате техните действия. Във всички случаи, дирекция „Интрастат” има права за оценяване на законосъобразността само на действия по прилагане на система Интрастат на територията на Р България и не може по никакъв начин да се произнесе официално за действия в други държави членки.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘