3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
С. 01.02.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1147/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на.И. Б. М. и И. Х. М., двамата от[населено място], подадена от пълномощника им адвокат Е. У., срещу решение №602 от 03.05.2010 г. по гр. дело №653/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №110 от 12.01.2010 г. по гр.дело №4489/2009 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на всеки от тях по 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им, настъпила при трудова злополука на 03.07.2006 г. Въззивният съд е приел, че със споразумение за прекратяване на наказателно общ характер дело е признато за установено, че П. К. Р. е извършил виновно престъпление по чл.123, ал.4 във вр. с ал.1 НК за това, че на 03.07.2006 г. като технически ръководител на СМР по чл.229 ЗУТ не е изпълнил задълженията си за спазване на минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал срутване на земни маси върху работника Б. И. М., син на ищците, и по непредпазливост е причинил смъртта му. Злополуката обаче не е трудова, тъй като между ответника по иска и сина на ищците не е съществувало трудово правоотношение, а гражданско такова. Последният е работил като строителен работник на граждански договор и всеки път когато са имали нужда от него за извършване на определена работа са го викали.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се за това достатъчна ли е липсата на писмена форма на трудов договор, за да се приеме, че не е възникнало трудово правоотношение; дали една злополука се определя като трудова по административен ред или това става в исковото производство по преценка на съда, както и дали подлежат на доказване неимуществените вреди на родителите от смъртта на детето им. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №602 от 03.05.2010 год. по гр. дело №653/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Това е така, защото последният повдигнат от касаторите въпрос не е правнорелевантен, тъй като не обуславя крайното решение. Въззивният съд е приел, че исковете с правно основание чл.200 КТ за процесните обезщетения за неимуществени вреди са неоснователни не защото не са доказаните претърпените вреди, а защото няма трудова злополука. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Първите два повдигнати въпроси обуславят крайното решение, обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според същото тълкувателно решение правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. Според нея след като липсва трудов договор и е извършвана работа по граждански договор, то не е възникнало трудово правоотношение със съответното предприятие и последното не е работодател на пострадалото лице, поради което предприятието не следва да отговаря по реда на чл.200 КТ за причинените при изпълнение на работата вреди от злополуката. Установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл.57-60 КСО и чл.61-63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО професионалната болест може да се установи само по административен ред и не може да бъде установявана в исковото производство по чл.200 КТ.Съобразно разпоредбата на чл. 63 от КСО признаването на професионалния характер на заболяването е в компетенциите само на органите на експертизата на работоспособността, и то по предвидения в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, в сила от 06.V..2001 г., ред – с решение на Т. и НЕЛК/ чл. 13 от Наредбата/. Същото се отнася и за трудовата злополука – съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.3 КСО редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на М. съвет. Актът на МС е Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. При спорове относно наличието на професионална болест или трудова злополука като предпоставка за възникване на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ съобразно уредбата на трудовата злополука по чл. 56-57 от Правилника за прилагането на Закона за пенсиите от 1958 г./отм./ наличието на трудова злополука като предпоставка за отговорността по чл. 200 КТ може да се установява на общо основание с писмени и гласни доказателства и в осъдителното исково производство по чл. 200 КТ от пострадалия или неговите наследници, като се докаже наличието на функционална връзка между увреждането и изпълнението на трудовите задължения на пострадалия работник или служител. С новата уредба на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55-67 КСО, в сила от 01.01.2000 г., при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при действието на КСО, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става само по административен ред и е от изключителната компетентност на съответните административни органи, поради което не може да се установявана в исковото производство по чл.200 КТ. Това са обуславящи отговорността на работодателя въпроси.
В случая отговорността на ответника като възложител на работата може да бъде ангажирана на основание чл.49 ЗЗД като съобразно изричната разпоредба на чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищците не дължат такси и разноски по това производство.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 2 000 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №602 от 03.05.2010 г. по гр. дело №653/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Б. М. и И. Х. М., двамата от[населено място], да заплатят на [фирма],[населено място], 2 000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.