3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 04.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1232/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат Д. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба Е. В. Т., против въззивно решение №71/13.5.2010 г. по гр.д.№93/2010 г. по описа на В. окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №2, томІ-ви, стр.2, от 04.01.2010 г. по гр.д.№1816/2009 г. по описа на В. районен съд, с което касационният жалбоподател е осъден да заплаща на дъщеря си В. Е. Т. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.10.2009 г., заедно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска до отпадане или изменение на основанието за плащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението на окръжния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на СК в частта за определяне размера на издръжката на пълнолетни учащи се във ВУЗ до навършване на 25-годишна възраст и при бъдещото прилагане на чл.144 СК. Сочи се, че решението противоречи на практиката относно критерият за размера на издръжката – средномесечно трудово възнаграждение от последните 1 2 месеца преди решението е мерилото/показател/ на възможността на дължащото издръжка лице. Твърди се също така, че окръжният съд не е обсъдил наличието на кумулативните предпоставки обуславящи основателността на иск по чл.144 СК, а именно нуждите на ищцата като студентка в НБУ-София, възможността за ответника без особени затруднения да заплаща издръжка за пълнолетното си дете предвид факта, че средномесечният доход на бащата за последните 12 месеца е в размер на 268,45 лева, от които освен собствената си издръжка дължи издръжка и на малолетното си дете Е., както и ипотечното задължение в полза на [фирма] – В.. Излага, се, че по делото е доказано по безспорен начин, че доходът на другия родител – майката на ищцата е в размер на около 600 лева месечно.
Твърди се, че въззивната инстанция е обсъдила едностранчиво доказателствения материал и се е ограничила само с извода, че ответникът има възможност да дава издръжка, както и че не е направена преценка на всички събрани по делото доказателства.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация В. Е. Т., не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Като разгледа изложението чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, намира следното:
От написаното в изложението се установява, че изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опитза формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното представлява становище, коментар на касационният жалбоподател относно въззивното решение и предмета на делото с елементи на касационни оплаквания, които се разглеждат една когато въззивното решение бъде допуснато до касационно оплакване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №71/13.5.2010 г. по гр.д.№93/2010 г. по описа на В. окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№1485/09.6.2010 г., подадена от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба Е. В. Т. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: