1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр.София 07.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 25/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 07.10.2010 г. по гр.д.№ 6165/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 32687/ 2009 г., като по този начин по предявените против касатора от Е. В. С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Е. В. С., извършено със заповед № 3/ 27.04.2009 г. на управителя на [фирма], възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „пазач – невъоръжена охрана” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 624,22 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно прилагайки нормата на чл.195 ал.1 от КТ относно задължителните реквизити на уволнителната заповед и тяхното значение при определяне на законността на уволнението. Касаторът прилага три решения на ВКС и поддържа, че същите обективират практика, според която квалификацията на дисциплинарното нарушение в заповедта не е от съществено значение и че спорът за законността на уволнението се решава според това, дали са изложени в заповедта фактическите обстоятелства на нарушението и дали същите са доказани. Понеже въззивният съд приел обратното, според касатора по посочения правен въпрос има противоречива практика, на което основание моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация е депозирал отговор срещу касационната жалба, който не отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 вр.чл.284 ал.2 от ГПК – не е приподписан от адвокат. Поради това доводите в отговора не могат да бъдат взети предвид в производството по чл.288 от ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между жалбоподателя и ответното дружество е сключен трудов договор, който е прекратен поради дисциплинарното уволнение на работника. Счел е заповедта, с която наказанието е наложено, за редовна, но е приел, че от доказателствата по делото не се установяват фактическите обстоятелства, посочени в нея. При това положение е направен извод, че не е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение, поради което уволнението е незаконно.
Следователно поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос обаче няма противоречива практика. Приложените от касатора решения на ВКС действително съдържат мотиви, че правната квалификация на нарушението в уволнителната заповед няма значение за нейната редовност и че ако тя съдържа фактическите обстоятелства, свързани с нарушението и те са доказани, то уволнението се явява законно. В обжалваното въззивно решение обаче не е прието нещо различно. Изрично въззивният съд е посочил, че: ”Правната квалификация на нарушението на трудовата дисциплина не е задължителен реквизит на уволнителната заповед. Необходимо и достатъчно е нарушението да е описано от фактическа страна. В случая такова описание е налице”.
Следователно въззивният съд не е счел, че уволнителната заповед е нередовна. Той е счел, че заповедта отговаря на законните изисквания, но е отменил уволнението затова, защото изложените в заповедта фактически обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства. Преценката на доказателствата от въззивния съд не може да се контролира в производството по чл.288 от ГПК, а и процесуалноправен въпрос, свързан с дейността на съда по анализа на доказателствения материал, не е формулиран от касатора. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., въпроси по чл.280 от ГПК, които не са свързани с допустимостта и валидността на обжалваното решение, съдът не може да формулира служебно. И тъй като по единственият поставен от касатора правен въпрос няма противоречива практика, то не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 07.10.2010 г. по гр.д.№ 6165/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: