2
определение по гр.д.№ 937 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
[населено място],14.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 937 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. В., действащ като [фирма] срещу решение от 21.04.2008 г. по гр.д.№ 2242 от 2007 г. на Софийския градски съд, ГК, IV Б отделение, с което е отменено решение от 19.05.2007 г. по гр.д.№ 10942 от 2005 г. на Софийския районен съд, 41 състав и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от П. гимназия по аудио, видео и телекомуникации „А.С.П.”-гр.С. като субституент на Държавата против касатора искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване държането на част от имот, актуван с А. № 03304 от 05.12.2002 г., находящ се в източния му край при граници: север- бул.”С.” и юг- ул.”С.К.”, върху който е поставено кафе „М.” и с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на тази постройка.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: 1. Дали по предявен иск за собственост ищецът е длъжен да докаже правото си на собственост върху претендирания имот и 2. Дали е допустимо решение по непредявен иск. Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по тези два въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
С възражение от 04.06.2010 г. пълномощникът на ответника по жалбата П. гимназия по аудио, видео и телекомуникации „А.С.П.”-гр.С. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Не е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата по първия от поставените от касатора въпроси /дали по предявен иск за собственост ищецът е длъжен да докаже правото си на собственост върху претендирания имот/: Макар касаторът да не е посочил конкретна съдебна практика по този въпрос, безспорно е, че трайната практика на съдилищата е, че по предявен иск за собственост ищецът е длъжен да докаже правото си на собственост. Същото принципно е прието и в обжалваното решение. А доколко е правилна преценката на съда относно това, дали с оглед събраните по конкретното дело доказателства ищецът е доказал правото си на собственост или не, е въпрос, касаещ правилността на решението /основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК/ и като такъв този въпрос не може да се разглежда и преценява в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Не е налице противоречие на обжалванато решение с практиката, обективирана в ППВС № 1 от 10.11.1985 г. по втория посочен въпрос /дали е допустимо решение по непредявен иск/. В обжалваното решение индиректно е прието, че съдът може да постанови допустимо решение само по предявени пред него искове, което напълно съответства на съдебната практика. Произнасянето на съда по иска с правно основание чл.109 от ЗС не представлява постановяване на недопустимо съдебно решение, тъй като такъв иск е бил предявен по предвидения в ГПК ред- чрез допълнителна молба на ищеца от 16.01.2006 г., препис от която е била връчена на ответника още преди първото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай и по двата поставени от касатора правни въпроси има ясна правна уредба и трайна и последователна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на В. С. В., действащ като [фирма] срещу решение от 21.04.2008 г. по гр.д.№ 2242 от 2007 г. на Софийския градски съд, ГК, IV Б отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.