3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
С., 14.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 24 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. А. А., Й. Т. Г., Б. М. Г., Р. И. Т., К. Г. К., С. Б. С., Р. Г. М., Ж. Б. К., В. А. Е., Т. З. С., Д. А. Д., С. И. С., З. И. В., С. С. К., Л. Д. М., Г. Станкиева И., В. С. К., Т. В. М., Г. Б. Г., Р. Ж. Р., Зоя Г. Х., Е. В. В., Т. Ц. Х., Л. Д. П., В. Я. М., П. Ц. Г., В. Я. М., Д. В. В., Р. Д. Шопкинска, И. П. П., В. А. С., С. Г. С. и М. А. Илиева, чрез процесуалния им представител адв. К. М., против въззивното решение № 194 от 4 март 2010 г., постановено по гр.д. № 68 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г., с което е отменено решение от 30 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 15 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г. по предявените искове по чл. 17 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, че обявената на 4 април 2008 г. в [фирма] ефективна стачка е незаконна, обявена в нарушение на чл. 11, ал. 2 и 3 ЗУКТС.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото от доказателствата по делото е видно, че стачката е проведена законосъобразно и са спазени всички изисквания по провеждането й; спазено е изискването решението за обявяване на стачка да се вземе с обикновено мнозинство от работниците – от представените списъци е видно, че са положение подписите на 295 работника, които съставляват мнозинство от работещите в предприятието; жалбоподателят не е възразил, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗУКТС. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и се преповтарят мотивите в жалбата.
Ответникът [фирма] ([фирма]), чрез процесуалния си представител адв. М. В., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на жалбата до касационен контрол, както и за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че е нарушен редът за обявяване на стачка по чл. 11, ал. 2 и 3 ЗУКТС, изразило се в липса на писмено уведомяване на работодателя най-малко седем календарни дни преди началото на стачката с посочване на нейната продължителност и на органа, който ще ръководи стачката; в тежест на ответниците е да се установи, че приетото решение от работниците и служителите в съответното предприятие е взето при обикновено мнозинство – представените данни са за събрание на синдикалната организация, а не на общо събрание на всички работещи и служители или на техни пълномощници; липсата на данни за общия брой работещи по трудов договор не дава възможност за преценка каква част от тях са подписалите списъците 295 лица; доводите на незаконност на стачката на основание чл. 3, чл. 14 и чл. 8 ЗУКТС, са неоснователни.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поддържаното от касаторите основание за допускането на касационното обжалване е това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е поставен правен въпрос, чийто отговор да се даде в производството по чл. 290 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
На второ място, въззивният съд е приел, че искането за обявяване на процесната стачка за незаконна, е основателно поради нарушение на процедурата по вземане на решението за обявяване на стачка и по уведомяването на работодателя за стачката. Дори и хипотетично да се приеме, че касаторите поставят въпроса за доказателствената тежест по установяване на предпоставките по чл. 11, ал. 2 ЗУКТС, този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил крайния му резултат, но съдът, заедно с разрешаването на този въпрос, е поставил в основата на изводите си и установеното нарушаване на правилото на чл. 11, ал. 3 ЗУКТС. Неспазването на кое да е от посочените основания само по себе би довело до същия краен резултат по спора, а в случая касаторът не ангажира отговор на съда по проблемите, свързани с прилагането на чл. 11, ал. 3 в контекста на разглеждания спор. Ето защо и в този смисъл касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Ответникът претендира заплащане на разноски пред касационната инстанция по реда на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК. Според представения договор за правна защита и съдействие, т. І.2.1, ответникът и процесуалния му представител договорили възнаграждение от 600 лева с включен ДДС, платимо в десетдневен срок от подписване на договора. Данни за заплащането на договореното възнаграждение не са представени по делото, а законът обвързва присъждането на разноски с реалното им заплащане от страната – така в чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което ВКС приема, че искането е неоснователно и не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 194 от 4 март 2010 г., постановено по гр.д. № 68 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: