2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 735 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. Ж. П. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение № 2 от 25 януари 2010 г., постановено по в.гр.д. № 435 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 650 от 3 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1753 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не е коментирал твърденията на касатора за това по какъв начин нотариусът се е уверил в самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, тъй като явилата се като пълномощник А. Д. е представила пълномощно, в което фигурират само две имена, което е в противоречие с правилата на Закона за българските документи за самоличност, поради което не може да се приеме, че нотариусът е спазил всички изисквания на закона; съдържанието на самото пълномощно и неговата заверка не са оспорени, а е спорно, че при представянето на пълномощното нотариусът е могъл да се убеди в представителната власт на лицето, посочено в него, поради което сделката е нищожна като подписана от лице без представителна власт; пълномощничката не е направила никакво волеизявление пред нотариуса, което да удостовери с подписа си, а в нотариалния акт е записано, че Я. П. учредява пожизнено право на ползване на Р. К., но липсва негов подпис, като нотариусът е удостоверил волята на П., без той да се е явил, което прави нотариалното удостоверяване нищожно, но съдът изобщо не е коментирал този факт; ако пълномощничката е искала да се ползва от качеството си на адвокат, е следвало да издаде адвокатско пълномощно с трите си имена, точния адрес и телефон, което също не е коментирано от съда. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по съществените материалноправни въпроси може ли с нотариално заверено пълномощно, в което упълномощеното лице е посочено само с две имена и професия, без да е ясно посоченото второ име дали е второ или трето, без да е посочен ЕГН, адрес и др., същото да се легитимира пред нотариуса, същият да запише, че въз основа на това се е уверил в неговата самоличност, а от там и да се убеди, както е записано в неговата представителна власт и да извърши сделка по учредяване на вещно право на ползване и по въпроса може ли лице да се яви пред нотариуса, представяйки се за пълномощник и е подписало акта като такъв, а в самия акт не е направило никакво волеизявление, което да удостовери с подписа си, след като от текста на акта е видно, че упълномощителят учредява пожизнено право на ползване, а липсва негов подпис и в тази връзка нарушена ли е разпоредбата на чл. 578, ал. 4 ГПК – в настоящия случай пред нотариуса се е явил пълномощник, а нотариуса е удостоверил волята на упълномощителя, за който в акта няма данни, че се е явил, важи ли разпоредбата на чл. 576 от ГПК за нищожно нотариално удостоверяване. Преповтарят се оплакванията в касационната жалба и се сочи, че в подкрепа на изложеното е решение № 39 по гр.д. № 841 за 1998 г. на V ГО.
Ответницата Р. Илиева К. от[населено място], не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че към момента на изповядване на сделката наследодателя на касатора е бил надлежно представляван от лицето А. Д., която към този момент е имала качеството на адвокат; за изповядване на сделката пълномощникът е представил валидно оформено изрично пълномощно, което е съдържало ясното и недвусмислено волеизявление на Я. П. да учреди пожизнено право на ползване на Р. К.; налице е валидна представителна власт на адв. Д.; при изповядване на сделката са спазени изискванията на закона и не са установени нарушения по чл. 576 ГПК; представеното по сделката пълномощно е изрично и съдържа всички необходими реквизити за упълномощаване за представляване и за изразяване на волята на упълномощителя.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора, както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1. В разглеждания случай касаторът е поставил значими въпроси с оглед интереса си от изхода на спора, но не може да се приеме, че те са били включени в предмета му по съответния ред.
Съдебното производство е инициирано от касатора с ръкописна искова молба и втора такава след указания на съда. Ищецът изрично сочи, че лицето А. А. Д., посочено в нотариалния акт като адвокат, е лъжа, видно от справката в регистъра на адвокатурата, поради което нотариусът не е имал правно основание за извършване на сделката; невярно е посоченото в нотариалния акт, че нотариусът се е убедил в самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата по сделката, защото Д. няма адвокатски права, Д. няма право на пълномощно, сгрешена самоличност на Д., липса на представителна власт. След указания на съда да се обоснове правния интерес от воденето на делото е представена втора ръкописна искова молба, в която се сочи, че ищецът е единствен законен наследник на прехвърлителя; на ответницата не й са възлагани грижи за гледане на брат му; А. Д. не е адвокат, видно от регистъра на адвокатурата, вписването на Д. като адвокат е с цел спазване на чл. 20, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.) и снабдяване без правно основание с пълномощно от гражданина Я. П., нотариусът не е имал при тези нарушения на закона правно основание за извършване на сделката, написаното в нотариалния акт, че нотариусът се е убедил в самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата, не отговаря на истината, защото Д. няма адвокатски права, Д. няма право на пълномощно, липса на представителна власт и като каква се представя пред нотариуса Р. К.; документите към нотариалния акт страдат от пороци, сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, правото на ползване на К. е погасено по давност. В доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд посочил твърденията на ищеца – към датата на сключване на договора лицето Д. нямало качеството на адвокат и сделката била изслушана от нотариуса в нарушение на Закона за адвокатурата, поради което нотариалното действие е нищожно. Страните не изразили възражения по доклада. Едва в устните състезания процесуалният представител на ищеца посочил, че в пълномощното тя била упомената като адвокат, но записана само с две имена и ако тя е искала да се ползва от качеството си на адвокат е трябвало да издаде пълномощно по чл. 21 ГПК (отм.) и чл. 32 ГПК – с три имена, точен адрес и телефон на пълномощника. В писмените бележки се поддържа и ново обстоятелство – видно от текста на нотариалния акт упълномощителят не се явил пред нотариуса, негово волеизявление е удостоверено, но той не се явил лично, поради което нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл. 576 ГПК. В първоинстанционното решение съдът се ограничил да преценява само посочените в доклада обстоятелства съобразно въведените с исковата молба твърдения. Твърденията за пороци в пълномощното се поддържат във въззивната жалба така, както в устните състезания и в писмените бележки.
При тези факти следва да се приеме, че двата поставени от касатора въпроса се отнасят до факти и обстоятелства, които не са били въведени в спора чрез исковата молба, нито пък са били включени в него до приключване на устните състезания, ако са били налице условията за това по смисъла на чл. 147, т. 1 ГПК. Независимо от обстоятелството, че въззивният съд неправилно е дал разрешение по първия поставен въпрос, допускането до касационно разглеждане на спора и даването на отговор по реда на чл. 290 ГПК от ВКС, няма да промени крайни му резултат, тъй като твърденията не са били въведени като обстоятелства по предявения иск.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2 от 25 януари 2010 г., постановено по в.гр.д. № 435 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: