3
определение по гр.д.№ 894 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
[населено място], 25.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 894 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. С., В. И. С. и В. Р. С. срещу решение от 19.03.2010 г. по гр.д.№ 3670 от 2008 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV Г въвззивен състав, с което е оставено в сила решение от 27.06.2008 г. по гр.д.№ 23433 от 2007 г. на Софийския районен съд, 52 състав за допускане до делба на апартамент № 39, находящ се в[населено място], ж.к.”Стрелбище”, [улица], бл.30, вх.Б, ет.5 при следните квоти: 1/4 ид.ч. за Р. В. С., 1/4 ид.ч. за бившата му съпруга С. Илиева С. и 1/2 ид.ч. в режим на СИО за В. И. С. и В. Р. С..
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на решението се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на приетото в обжалваното решение с посочени от касатора решения на ВКС: решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д.№ 869 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр.д.№ 817 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 13 от 26.01.2007 г. по гр.д.№ 506 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 116 от 01.03.2006 г. по гр.д.№ 744 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д.№ 609 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о.
В писмен отговор от 23.06.2010 г. ответницата по жалбата С. Илиева С. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за допускане на делбата при квоти по 1/4 ид.ч. за Р. С. и за бившата му съпруга С. С. и 1/2 ид.ч. за останалите съделители В. С. и В. С., въззивният съд е приел, че делбеният имот е бил придобит в съсобственост между Р. С. и неговата майка В. С. по време на брака на тези две лица съответно със С. С. и В. С.. Приел е за неоснователно възражението на Р. С. за липса на принос на бившата му съпруга в придобиването на процесния апартамент, тъй като приносът на съпруга се изразява не само във влагането на парични средства, но и в грижата за децата и работа в домакинството. Приел е за недоказано и твърдението на трансформация на лично имущество, тъй като липсвали доказателства за влагане на лични средства на Р. С. в закупуването на апартамента.
Така постановеното решение не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като касаторът, чието е било задължението, не е формулирал ясно и точно правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. А съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, това е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от това, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не се констатира противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора решения на ВКС:
1. В решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д.№ 869 от 1995 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В обжалваното решение няма противоречиво решаване на този въпрос. Делбата е допусната, без да се признае частична трансформация на лични средства на един от съпрузите при закупуването на апартамента, не защото Р. С. не е доказал на кого са били дарени средства, а защото не е доказано въобще при закупуването на имота да са влагани негови лични средства или средства, дарени от родителите му.
2. В решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр.д.№ 817 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о е прието, че при наличие на данни за уговорено връщане на дадената от родителите на единия съпруг сума за закупуване на жилище, не може да се направи извод, че е налице дарение и на това основание да се признае по-голям дял в съсобствеността поради частична трансформация по смисъла на чл.21, ал.2 от СК. Това решение е неотносимо към процесния случай, при който нито е призната частична трансформация, нито има доказателства за получена сума от родителите на касатора Р. С. като дарение или в заем за закупуване на жилището- предмет на делбата.
3. В решение № 13 от 26.01.2007 г. по гр.д.№ 506 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че потестативното право на делба може да бъде реализирано само по отношение на лица, които са съсобственици на делбения имот, а не и по отношение на лице, което не притежава права върху него. В обжалваното решение по същество е прието същото- че делбата следва да се допусне между четиримата съделители, тъй като и четиримата са съсобственици на делбения имот- придобит по време на браковете на двете лица, фигуриращи като купувачи в нотариалния акт за покупка на имота.
4. В решение № 116 от 01.03.2006 г. по гр.д.№ 744 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че участието на роднини на единия съпруг с личен труд при постояванатео на сградата не обуславя наличие на частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл.21, ал.2 от СК и че това действие не може да бъде приравнено на подаряването по смисъла на чл.20, ал.1 от СК, тъй като дарението предполага прехвърляне на имущество или на пари. Това решение също е неотносимо към процесния случай, при който делбеният имот е закупен от съделителите, а не е построен от тях с личен труд или с труда на техните родители.
5. Решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д.№ 609 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о. касае хипотеза, при която в нотариалния акт за придобиване на делбения имот като приобретатели са записани двамата съпрузи. В този случай е прието, че делбеният имот е общо съпружеско имущество, дори и да е закупен изцяло с лични средства на единия съпруг. Разглежданият случай е съвсем различен /касае се за придобиване на имот на името само на единия съпруг и на неговата майка по време на браковете им, при което съдът е приел, че този съпруг принципно може да претендира за пълна или частична трансформация на лични средства при закупуването на имота, но съдът е допуснал делбата при равни квоти, тъй като е приел, че твърдението на касатора за трансформация на лични средства при закупуването на апартамента не е доказано/, поради което няма как обжалваното решение да противоречи на горепосоченото решение на ВКС.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Р. В. С., В. И. С. и В. Р. С. срещу решение от 19.03.2010 г. по гр.д.№ 3670 от 2008 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV Г въвззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.