3
определение по гр.д.№ 880 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
[населено място],25.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 880 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „З.”-с.З. срещу решение № 33 от 23.03.2010 г. по в.гр.д.№ 22 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд, Търговска колегия, с което е обезсилено като недопустимо решение № 217 от 06.11.2009 г. по гр.д. № 84 от 2008 г. на Балчишкия районен съд, постановено по предявен от ЗК „З.” срещу [фирма] отрицателен установителен иск за собственост и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречиво решаване в съдебната практика на въпроса: Има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск владелец на имота, чието владение е правно защитимо. Освен това, пълномощникът на касатора счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 18.06.2010 г. ответникът [фирма] оспорва жалбата.
.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение и за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че ищецът ЗК „З.” няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот срещу [фирма], тъй като с влязло в сила съдебно решение по друго дело, водено между същите страни, е отречено правото на собственост на ЗК „З.” върху процесния имот.
В посоченото от касатора решение № 2428 от 13.12.1955 г. по гр.д.№ 7395 от 1955 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск има не само ищец, който твърди, че притежава правото на собственост върху процесния имот, но и владелецът на този имот, чието владение е защитимо от закона.
Противоречивото решаване на въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск, предявен от владелец, обаче вече е отстранено- по реда на чл.290 и сл. от ТПК е постановено решение на ВКС, което е задължително за страните и съдилищата в страна и на което обжалваното решение напълно съответства- решение № 398 от 22.10.2010 г. по гр.д.№ 598 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., в което е прието, че правният интерес от отрицателен установителен иск за собственост предполага липсата на друг възможен способ за защита на материалното право и поради това, когато ищецът-владелец разполага с друг предвиден в закона път за защита, като например иск с правно основание чл.75 от ЗС, той следва да защити владението си върху имота с предявяване на такъв иск, а не чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
С оглед на гореизложеното не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. Както бе посочено по-горе, в конкретния случай по поставения от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост има задължителна практика на ВКС и след нейното постановяване не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази практика.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Земеделска кооперация „З.”-с.З. срещу решение № 33 от 23.03.2010 г. по в.гр.д.№ 22 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд, Търговска колегия.
ОСЪЖДА ЗК „З.”-с.З. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], Д. област на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.