2
определение по гр.д.№ 955 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
[населено място], 25.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 955 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Н. и Г. К. Н. срещу решение № 433 от 01.04.2010 г. по в.гр.д.№ 220 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3265 от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 5748 от 2006 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от Н. С. К. срещу М. И. Н. и Г. К. Н. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: реална част от ПИ № 181 по ПНИ на СО „А. мак” в землището на кв.В., Варна, с площ на частта от 104 кв.м. и граници на същата: останалата част от имот пл.№ 181, имоти с пл.№ 182, 183, 224 и 223, означена с червен контур на скица, приложена на л.25 от делото на В..
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, сществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че приетото в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС /решение № 1048 от 03.10.2006 г. по гр.д.№ 1062 от 2005 г. на ВКС, Четвърто Б отделение, решение № 1120 от 03.11.2008 г. по гр.д.№ 3104 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1232 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 6203 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о./. Освен това, касаторите счита, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,, т.3 от ГПК, тъй като подобен род дела били често срещани.
В писмен отговор от 06.07.2010 г. ответницата Н. С. К. оспова жалбата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск за процесната част от имот пл.№ 181, въззивният съд е приел, че ищцата Н. С. К. е собственик на тази част от имота по замяна от Т.-комисия и след дарение в нейна полза и че ответниците ползват тази част от имота, без да имат основание за това ползване.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС относно предпоставките за уважаване на иск по чл.108 от ЗС: както в решенията на ВКС, така и в обжалваното решение е прието, че за да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да докаже, че е собственик на претендирания имот и че ответиците държат или владеят този имот без основание. Доколко с оглед събраните по конкретното дело доказателства изводите на съда за наличието на тези предпоставки за уважаване на иска са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението, който не може да се разглежда в настоящото производство по чл.288 от ГПК. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай касаторите не са посочили коя материалноправна или процесуалноправна норма е неясна или непълна и поради това се нуждае от тълкуване, нито са посочили кое вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма следва да бъде променено и кои промени в законодателството или в обществените условия налагат промяна на това тълкуване. Конкретният казус сам по себе си не е свързан с прилагането на неясни правни норми и не налага тълкуването на закона- решаването на спора е обусловено единствено от преценката на събраните по конкретното дело доказателства относно точното местоположение на притежаваните от ищцата и от ответниците имоти.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. И. Н. и Г. К. Н. срещу решение № 433 от 01.04.2010 г. по в.гр.д.№ 220 от 2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.