3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 25.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1412/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. Х. – и.д.прокурор при А. прокуратура – Варна, като представител на Прокуратура на Република България против въззивно решение №26/29.6.2010 г. по гр.д.№227/2010 г. по описа на В. апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №1/24.02.2010 г. по гр.д.№176/2009 г. по описа на Р. окръжен съд в частта, с която е уважен иска на А. Х. Г. срещу прокуратура на Република България за разликата над 20000 лева до уважения размер от 27000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на взета мярка за неотклонение “задържане под стража” по незаконно обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан по сл.д.№419/1990 г. по описа на О. следствена служба – Р. и е постановено отхвърляне на иска за посочената разлика. В останалата обжалвана част решението на въззивната инстанция е оставено в сила.
В мотивите си въззивната инстанция е стигнала до извод, че постановяването на оправдателни присъди прави взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение “задържане под стража” незаконна, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ. Прието, че “отчитайки продължителността на наложената и търпяна от ищеца най-тежка мярка за неотклонение и доказателствата събрани по делото, съдът намерил за доказани част от твърдените неимуществени вреди, който са охарактеризирани като обичайни, а именно – ограничаване на свободата и личната неприкосновеност, правото на свободно придвижване и лишаване от контакти със семейството, с близки и приятели, както и лишаване от присъщия начин на живот. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД е определен размер от 20000 лева, като са изложени изводи относно периода на задържането, неблагоприятното отражение от прилагането на мярката за неотклонение върху личността на задържания, предвид засягането на свободата и неприкосновеността на личността.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, задължаваща съда да обоснове наличието на причинно-следствена връзка с обвинението, за което е постановена оправдателна присъда и настъпилите вреди като се посочат конкретни мотиви за направените фактически и правни изводи в посочения смисъл. Твърди се също така, че обжалваното решение противоречи на ТР №3/2004 г. на ОСГК – т.11, ТР №1от 04.01.2004 г. – т.19 и ППВС №4/1968 г., тъй като липсва преценка за основателността и размера на вредите, т.е. не са посочени и оценени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в уважителната част.
Ответникът по касация А. Х. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Е. Н., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
С постановеното въззивно решение е направен извод, обосноваващ наличието на причинно-следствена връзка между обвинението, постановената оправдателна присъда, наложената мярка за неотклонение и настъпилите за ищеца вреди.
Изложени са и изводи относно основателността и размера на претърпените неимуществени вреди. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерът на присъденото обезщетение е различен.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №26/29.6.2010 г. по гр.д.№227/2010 г. по описа на В. апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№3172/20.10.2010 г., подадена от Й. Х. – и.д. прокурор при А. прокуратура – Варна, като представляваща Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: