2.стр. от определение по гр.д. № 1403/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423
София, 18. март 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1403 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския окръжен съд от 08.01.2010 г. по гр.д. № 672/2008, с което е потвърдено решението на Ботевградския районен съд от 03.04.2009 г. по гр.д. № 248/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката И. С. И., представлявана от адв. С. С. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на първоинстанционния съд да направи доклад по делото и даде указания, че не се сочат доказателства за правнорелевантни факти, както и за доказателствената сила на отбелязванията на гърба на изпълнителния лист за извършените погашения, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. П. Ц., представлявани от адв. М. М. от САК я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно, а в представените съдебни решения са разрешени други правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е изплатил изцяло обезщетението за вреди, което страните са осъдени да изплатят солидарно, поради което ответницата дължи претендираната сума, съставляваща половината от общия дълг.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първите два въпроса не обуславят решението по делото. Неизвършването на доклад и недаването на указания от първоинстанционния съд са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които водят до неправилност на първоинстанционното решение. Когато във въззивната жалба такива нарушения не са посочени, въззивният съд е ограничен в правомощията си от чл. 269, изр. 2 ГПК. Въззивният съд би нарушил съществено съдопроизводствените правила, ако констатира нарушение на съдопроизводствено правило, непосочено във въззивната жалба. Това би било основание за касационно обжалване на въззивното решение. Т. повдигнат въпрос обуславя решението по делото, но не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена и не съществува) нито се разрешава противоречиво от съдилищата (в представените съдебни решения са разрешени други правни въпроси). Той няма и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че изпълнителният лист е процесуална ценна книга и отбелязванията на гърба му за извършените погашения, извършени от съдебния изпълнител имат материална доказателствена сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 08.01.2010 г. по гр.д. № 672/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.