О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр.София, 22.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 147/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на София Г. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 57 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 338/ 2010 г. С него е потвърдено решение на Видински районен съд по гр.д.№ 1638/ 2009 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Ю. М. Г. искове за обявяване на нищожността на договори за покупко-продажба на недвижим имот, сключени с нотариален акт № 191, т.ІІІ, рег.№ 6779, н.д.№ 432/ 2009 г. и с нотариален акт № 192, т.ІІІ, рег.№ 6780, н.д.№ 433/ 2009 г. на нотариус Б. Т..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че за да отхвърли исковете въззивният съд се е произнесъл при съществени нарушения, неправилно и неточно прилагане на чл.26 от ЗЗД вр. чл.579 ал.1 т.1 от ГПК, при едностранчиво обсъждане на доказателствения материал. Повдига процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото. На това основание претендира за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Въззивното решение е постановено, след като от фактическа страна съдът е приел за доказано, че нотариалните актове, с които са извършени оспорените в настоящето производство сделки, са прочетени от нотариуса на жалбоподателката. Този фактически изводи е направен, след като са обсъдени свидетелските показания и писмените доказателства, а доводите на ищцата във връзка с достоверността на доказателствените средства са обсъдени и отхвърлени. Исковете не са уважени, тъй като е счетено, че при извършване на сделките не е нарушен законът.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, който може да е основание за допускане на обжалването, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, а ако се позавава на наличие на противоречива практика по въпроса, трябва да представи доказателства за наличие на влезли в сила съдебни решения, с които същият въпрос е разрешен по различен начин в сравнение с правните изводи в обжалваното решение.
В конкретния случай по изрично повдигнатия от ищцата процесуалноправен въпрос въззивният съд е съобразил установената практика, според която дължи обсъждане на всички доводи на страните и обективен анализ на доказателствата по делото. Изложени са мотиви във връзка с показанията на противоречащите са свидетели и е обяснено защо се кредитират показанията на единия вместо тези на другия. За целта са изложени и съображения в каква връзка са писмените доказателства по делото с кредитираните свидетелски показания. Дали обсъждането на доказателствата е правилно, в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Такъв контрол може да се упражни само ако обжалването бъде допуснато, но не и в закритото заседание по допускането.
Същото важи и по отношение на изложените от касатора твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон. Дори такива нарушения да има, те не могат да са основание за допускане на обжалването (чл.280 ал.1 от ГПК), а могат да бъдат квалифицирани като касационни основания (чл.281 т.3 от ГПК). Касационните основания обаче в производството по чл.288 от ГПК не са релевантни и въз основа на твърдения за наличие на такива обжалването не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 57 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 338/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: