5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 23.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №64/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 т.2, предложение второ ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Г. М. – процесуален представител на ищеца И. К. Й., против въззивно определение №14641/25.10.2010 г. по ч.гр.д.№11670/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.к.
Обстоятелствата по делото са следните:
И. К. Й. от[населено място] е предявил против И. И. Н. от[населено място], област София – град, и ЖСК “Б. художник” – София, за прогласяване за нищожни на решенията на ЖСК от 06.01.2007 г., обективирани в от 06.10.2007 г. и протокол за разпределение на имотите по чл.35, ал.1 З..
С определение от 01.7.2010 г. по гр.д.№54042/2009 г. СРС, І ГК, 51 състав, е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е член-кооператор в ЖСК “Б. художник”.
С определение №14641/25.10.2010 г., по ч.гр.д.№11670/2010 г., по частна въззивна жалба от ищеца И. К. Й., Софийският градски съд е потвърдил определението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че решенията на Общото събрание на ЖСК не обвързват ищеца, тъй като той не е неин член-кооператор, а тези решения не засягат правата на трети лица. Изводът е обоснован и с факта, че предявеният иск не е за защита на собственически права на ищеца, за да може да се противопостави на визираните актове на Общото събрание.
Срещу въззивното определение на Софийския градски съд съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на ищеца И. К. Й. – адв. М., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение като съществени процесуалноправни въпроси се сочат:
1. Може ли трето лице, което не е член-кооператор в ЖСК да води иск за прогласяване нищожността на решение на общото събрание на кооперацията ? и
2. Могат ли да бъдат релевирани доводи за нищожност на решение на Общото събрание на ЖСК в отделно производство, извън това по чл.38а З. ?
Относно първият въпрос се твърди, че е решен в противоречие, съгласно разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Противоречието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК според частния касационен жалбоподател е с т.2 от ТР №1/06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК, съгласно която нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, като активно легитимирани са го предявят са както членовете на дружеството, така и трети лица.
Досежно противоречието с основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК частният касационен жалбоподател сочи определение №569/30.12.2009 г. по ч.гр.д.№466/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което е прието, че производството по прогласяване на придобивното основание има преюдициално значение по отношение на производството по чл.38а З.. Застъпва се становище, че въпреки обстоятелството, че ищецът не е член-кооператор, решението на ОС на ЖСК, което разпределя на член – кооператора имота, който И. Й. владее като собствен, безспорно засяга негови права и интереси.
Като противоречиво на обжалваното определение се сочи и определение №183/15.3.2010 г. по дело №111/2010 г. на ВКС, ІV г.о., според което предявяването на установителен иск са установяване на несъществуването на едно право е допустимо, когато лицето има интерес от това, а преценката за наличие на интерес не може да бъде ограничавана от съда по съображения, че лицето разполага с други процесуални действия за защита, като тази преценка не следва да бъде формализирана и зависима от съображения за целесъобразност.
Относно вторият въпрос – Могат ли да бъдат релевирани доводи за нищожност на решение на Общото събрание на ЖСК в отделно производство, извън това по чл.38а З. ?, също се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Като съдебна практика в обратния смисъл на атакуваното определение се сочи решение №10/22.02.1998 г. по гр.д.№3037/1997 г. на ВКС, ІV г.о., с което съдът определя, че право на страната е да избере защита на накърненото й право. Относно решение №1006/30.7.2001 г. по гр.д.№153/2000 г.на ВКС, ІV г.о., се твърди, че с него се посочва заинтересуваната страна, която поради процесуален пропуск не е оспорила истинността на един документ в сроковете по чл.154 ГПК и ако постановеното решение е основано на този документ, съдържанието му може да се оспори по реда на чл.97, ал.3 ГПК, а изборът на процесуален ред за защита е право на страните в процеса и е предоставен на ищеца. Досежно решение №1470/05.12.2008 г. по гр.д.№154/2008 г. на ВКС, ІV г.о., се твърди, че подобни възражения не са включени в производството по чл.38а З., които биха имали в общия исков процес по един спор за собственост, но без правен интерес инцидентно да въвеждат в спора въпроси, предмет на правоотношенията между кооперацията и нейните членове, при уредбата на ЖСК.
С оглед всичко изложено до тук се твърди, че обжалваното определение изцяло противоречи на съществуващата съдебна практика.
Ответникът по касация – ЖСК “Б. художник” – София, е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
Ответницата по касация – И. И. Н., не заявява становище в настоящото производство.
За да отговори на поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира следното:
По въпроса – Може ли трето лице, което не е член-кооператор в ЖСК да води иск за прогласяване нищожността на решение на общото събрание на кооперацията ?, съдът намира, че с т.2 от ТР №1/06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК, е неотносима към процесния случай. Посоченото тълкувателно решение визира проблеми, които се отнасят до търговските дружества и не засяга проблемите на кооперациите и в частност ЖСК.
Визираното от частния касационен жалбоподател определение №569/30.12.2009 г. по ч.гр.д.№466/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., също е неотносимо, тъй като спирането на производството по иска с правно основание чл.38а З. е следствие на преюдициалност на спор за нищожност на придобивното основание от страна на ЖСК. Изводите по това определение нямат връзка с атакуване актове на общото събрание на кооперацията.
Относно определение №183/15.3.2010 г. по дело №111/2010 г. на ВКС, ІV г.о., също е налице неотносимост спрямо настоящия спор. Предмет на разглеждане по него е определение на въззивния съд, с което е прекратено производство по инцидентен отрицателен установителен иск, че ищецът по главния иск – ЖСК “Б. художник” не е собственик. И този съдебен акт няма връзка с атакуване актове на общото събрание на ЖСК.
Поради това по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По въпроса – Могат ли да бъдат релевирани доводи за нищожност на решение на Общото събрание на ЖСК в отделно производство, извън това по чл.38а З. ?, съдът намира, че първите две посочени решения – решение №10/22.02.1998 г. по гр.д.№3037/1997 г. на ВКС, ІV г.о., и решение №1006/30.7.2001 г. по гр.д.№153/2000 г.на ВКС, ІV г.о., също са неотносими към настоящия спор, тъй като в тях се визират материални права на ищците, каквито в процесния случай не са заявени с исковата молба.
Третото решение, посочено от касационния жалбоподател като противоречиво на обжалваното определение – решение №1470/05.12.2008 г. по гр.д.№154/2008 г. на ВКС, ІV г.о., настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че не противоречи на изводите в обжалваното определение. Точно обратното, решаващият съд е приел, че “Правото на собственост в лицето на ЖСК върху процесния имот действително е елемент от фактическия състав на чл.38а З. с оглед активната легитимация на ищеца – кооператор по този специален иск, но от това не следва изискване самото право да е безспорно между Ж трети лица. Именно поради това третите лица със самостоятелни права ще изтъкнат същите възражения по иска с правно основание чл.38а З., които биха имали в общия исков процес по един спор за собственост, т.е те ще са в положението да установят положителните факти, от които черпят право, но без правен интерес инцидентно да въвеждат в спора въпроси, предмет на правоотношенията между кооперацията и нейните членове при уредбата на З.”. От посоченото решение е видно, че третите лица със самостоятелни права са без правен интерес да въвеждат инцидентно в спор по чл.38а З. възражения. Досежно сочения в решението общ исков процес следва да се разбира този, в който се заявяват собственически права, каквито частният касационен жалбоподател не е заявил в исковата си молба. Поради това не е налице противоречие между това решение и обжалваното определение, поради което и по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №14641/25.10.2010 г. по ч.гр.д.№11670/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, по частна касационна жалба, вх.№81922/19.11.2010 г., подадена от адв. М. – процесуален представител на И. К. Й..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: