2
определение по гр.д.№ 1151 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
[населено място], 24.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1151 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Д., С. Г. Д. и Г. С. Г. срещу решение № 108 от 04.06.2010 г. по в.гр.д.№ 170 от 2010 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 320 от 2009 г. на Новозагорския районен съд за уважаване на предявения от М. К. И. срещу И. К. Д., С. Г. Д. и Г. С. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на 1/2 ид.ч. от поземлен имот № 558 с площ от 1290 кв.м., за който е отреден УПИ VI-558 с площ от 1300 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 10 кв.м., в кв.85 по плана на[населено място], ведно с построените в него жилище с площ от 75 кв.м., жилище с площ от 28 кв.м., второстепенна сграда с площ от 20 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м. и селскостопански обект с площ от 84 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВС по следните два въпроса: 1. Може ли съдът да основе решението си на част от събраните по делото доказателства и 2. Възможно ли е собственикът на един имот да прехвърли владението на имота с фактически действия и какви могат да са тези действия. Като практика на ВС сочи ППВС № 1 от 13.07.1953 г., решение № 748 от 18.07.1956 г. по гр.д.№ 4123 от 1956 г. на ВС, Второ г.о., решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д.№ 677 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д.№ 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС, решение № 803 от 21.10.1994 г. по гр.д.№ 662 от 1994 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр.д.№ 592 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о.
С писмен отговор от 19.08.2010 г. ответницата М. К. И. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения ревандикационен иск за 1/2 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че този имот е бил собственост на родителите на касаторката И. Д. и ищцата М. И.- Н. П. П., починал на 12.08.2008 г. и Р. Т. П., починала на 22.06.2003 г. и че след тяхната смърт са останали съсобствени на двете им дъщери при равни квоти. Приел е за неоснователно възражението на ответницата И. Д. за придобиване на целия имот по давност, тъй като не било доказано приживе на наследодателите да е било предадено владението на целия имот на И. Д., нито е доказано, че след смъртта на наследодателите И. Д. да е демонстрирала пред сестра си М. И. намерение да свои целия наследствен имот.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставевите от касаторите правни въпроси: в него съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изложил е мотиви защо счита част от тях за ненадеждни и е основал решението си на доказателствата, които е кредитирал. Това не противоречи на приетото в ППВС № 1 от 1959 г.
Липсва противоречие между обжалваното решение и останалите посочени от касаторите решения на ВКС по въпроса може ли да се предаде владение от собственика на трето лице с фактически действия. Безспорно може и в обжалваното решение съдът не е отрекъл тази възможност, но с оглед събраните по конкретното дело доказателства е приел, че в случая такова предаване на владението на процесния имот от наследодателите Н. П. и Р. П. на касаторката И. Д. не е било извършено приживе.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на И. К. Д., С. Г. Д. и Г. С. Г. срещу решение № 108 от 04.06.2010 г. по в.гр.д.№ 170 от 2010 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.