2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1157
гр. София, 29.12.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 697 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Д. К., Г. Д. Ш. и И. Д. К. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 223 от 09.02.2010г. по гр.д.№ 3140/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата А. Р. С. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Пловдивският окръжен съд е обезсилил решението на Пловдивският районен съд , ХVІІ състав № 80 от 10.07.2006г. по гр.д.№ 1944/2005г. и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Възизвният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от провеждането на иска, защото липсва спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ – те не са подали заявление за възстановяване на собствеността на земеделските земи по административен ред на техния пряк наследодател.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че решението противоречи ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК. Касаторите поддържат, че според тълкувателното решение правният интерес от предявяването на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е налице в два случая – при висящо административно производство по чл.14 ал.1-3 ЗСПЗЗ или при възможност да бъде образувано, а искът е процесуално недопустим само когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността и то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение не противоречат на тълкувателното решение, защото съдът е приел, че фактическият състав на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ изисква и двете спорещи страни да са подали заявление за възстановяване на собствеността на едни и същи земи пред Общинската служба за земеделие по реда на чл.11 ЗСПЗЗ, докато в случая не е подадено заявление за земите на наследодателя на ищците Д. Ш.. При липса на формулиран правен въпрос , свързан с конкретните установени по делото обстоятелства няма основание да се приеме че изводът на съда е направен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР1/1997г. на ВКС, ОСГК, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 223 от 09.02.2010г. по гр.д.№ 3140/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: