О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
С. 29.03.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1215/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Е. С. – К., срещу решение №669 от 14.05.2010 г. по гр. дело №343/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3472 от 28.12.2009 г. по гр.дело №4194/2009 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ за заплащане 113 176 лв. – уговорено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил на длъжност изпълнителен директор на дружеството въз основа на договор за управление. Между страните по делото е съществувало гражданско правоотношение, а не трудово такова. По тази причина искът за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата.
Ж. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се до разликата между трудовото правоотношение и такова, възникнало от договор за управление и за задължението на съда да прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са три решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №669 от 14.05.2010 год. по гр. дело №343/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение, обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея в разпоредбата на чл.357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове – трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, вкл. и това по договор за управление на акционерно дружество се дължи престиране на резултат от труда. Съдът е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Той е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №669 от 14.05.2010 г. по гр. дело №343/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.