3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1165/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
гр. С., 30.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1165 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Ц. М. срещу решение № 91 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 29/10 г. на Апелативен съд[населено място]. Касаторът счита че решението е незаконосъобразно.
Решението е обжалвано и от Е. П. М., според която решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма][населено място] оспорва жалбите.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 73 от 27.10.2009 г. по гр. д. № 17/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което е осъдил Е. М. и Ц. М. да предадат на [фирма] владението на сутерен и първи етаж от масивна производствена административна сграда застроена на площ от 980 кв. м. в имот пл. № 4304а от кв. 187 по плана на[населено място]. Отменил е на основание чл. 537 ал. 2 ГПК нотариални актове № 3 от 18.05.1993 г. и № 144 от 08.12.1997 г.
За да уважи иска съдът е приел че ищецът е доказал правото си на собственост. Не били налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване процесния имот на наследниците на братя Михалеви, тъй като съгласно техническа експертиза имотът не съществува във вида в който е бил одържавен. Издадената административна заповед за отписване на имота и връщането му на наследниците нямала вещноправни последици. Освен това, одържавеното дворно място, било част от сега съществуващия имот пл. № 4304а по плана от 1987 г. и спорната сграда заемала само част от новия имот.
По жалбата на Ц. М.:
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран правен въпрос, а същото има характера на касационна жалба. Доводите на касатора се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Прилагането на съдебна практика не е достатъчна за да обоснове допустимостта на касационно обжалване, след като тя не може да бъде свързана с конкретен, съществен за спора, правен въпрос.
По жалбата на Е. М.:
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос кога една сграда съществува реално до размера до който е одържавена, за да са налице предпоставките на чл. 2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Спорът е за собственост на недвижим имот представляващ сутерен и първи етаж от сграда, застроена на 980 кв. м., в последствие пристроена и надстроена с два етажа. Установено е по делото, че ищецът е правоприемник на създадения през 1948 г. ДМЗ[населено място], а ответниците са наследници на съдружниците в С. дружество „Б. Михалеви”[населено място]. По реда на ЗНЧИМП от наследодателите бил одържавен имот, представляващ дворно място и две сгради. В инвентарен списък от 31.12.1945 г. стойностно са описани дворно място цялото застроено с масивна двуетажна постройка. В проекта за нарочен баланс на събирателното дружество, съставен към 23.12.1947 г., били описани също стойностно две отделни фабрични постройки, от 1939 г. и от 1944-1945 г. През 1964 г. бил съставен А., в който е описана масивна желязобетонна производствена сграда застроена върху 985 кв. м. и дворно място, цялото застроено. Със заповед на кмета на [община] от 1992 г. е наредено от актовите книги да бъде отписана масивна производствена застроена върху 985 кв. м. сграда в имот пл. № 2568 в кв. 438, в последствие надстроена с един етаж и пристроена към реката.
Решението на въззивния съд не противоречи на приетото в тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ВС ОСГК. Според т. 1 от решението, за да бъде реституиран обекта, законът изисква той да съществува реално до размерите в които е отчужден, т. е. да съществува реално като обект на собственост до размерите, в който е бил отчужден, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията. Ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяване. В такъв случай за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респективно на някое от другите лица по чл. 1 ал. 1 или чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността. Ако пък размерите на отчуждения имот вследствие погиване, разрушаване или други причини са намалени, собствеността се възстановява за това, което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост.
Въззивното решение е съобразено с цитираното тълкувателно решение. Дали е налице основание за възстановяване на собствеността на ответниците е въпрос на преценка на ангажираните доказателства. В случая ответниците не са представили категорични доказателства за съществуващото в имота строителство към момента на одържавяване на имота. Затова съдът е формирал изводите си въз основа на приетата техническа експертиза, според която не може да се установи че одържавения имот съществува във вида в който е бил одържавен. По плана на[населено място] от 1942 г. за имота предмет на делото бил отреден парцел VІ-74 от кв. 72 с площ 1 217 кв. м., от които застроени 762 кв. м. и 455 кв. м. незастроена площ. По плана от 1958 г. имотът бил заснет с пл. № 2568 в кв. 438, който не бил идентичен със сега съществуващия имот пл. № 4302а от кв. 187 по плана от 1987 г., а бил част от него. Имот пл. № 2568 в кв. 438 бил застроен с едноетажна масивна постройка, а имот пл. № 4302а от кв. 187 бил застроен с триетажна масивна стоманенобетонова сграда. На вещите лица не била предоставена документация какво е било съществуващото строителство към момента на национализацията. Съществуващата сградата не отговаряла на проектите от 1942 г. През 1945 г. били одобрени нови архитектурни проекти, но измерванията на място не съответствували и на тези проекти по отношение на застроена площ и конструкция на сградата, в проектите не съществувал и сутерен. Описаните в акта за одържавяване сгради и представените проекти до одържавяването не отговаряли конструктивно на сега съществуващата сграда. Затова според вещите лица не може да се твърди, че сградата отговаря на съществуващата към 1947 г.
Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ВКС ОСГТК е неотносимо към спора между страните, тъй като касае случаите когато незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера в който са били отнети или отчуждени, докато в случая предмет на одържавяване е имот който е бил застроен. Освен това, в решението изрично е записано, че и в този случай се прилагат разрешенията на т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС за допустимостта на реституцията.
Няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС в решение № 198 от 01.03.2005 г. по гр. д. № 2251/03 г. на ВС IV ГО. В цитираното решение е разгледан конкретен спор, като фактите разгледани в него не могат да бъдат отнесени към настоящия спор.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не следва да се допускат до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 17.05.2010 г. по гр. д. № 29/10 г. на Апелативен съд гр. В. Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: