2
определение по гр.д.№ 1193 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
[населено място], 31.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т..Гроздева гр.д.№ 1193 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. П. срещу решение № 66 от 07.06.2010 г. на Г. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 54 от 2010 г., с което е потвърдено решение № 483 от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 1222 от 2009 г. на Г. районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от Т. М. П. срещу Е. И. И. и В. П. К. иск с правно основание чл.76 от ЗС за възстановяване на владението на ищеца върху описан в решението жилищен имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Г. окръжен съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 1168 от 22.04.1974 г. по гр.д.№ 543 от 1974 г. на ВС, Първо г.о., решение № 796 от 15.04.1967 г. по гр.д.№ 419 от 1967 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 3530 от 30.11.1981 г. по гр.д.№ 2534 от 1981 г. на ВС, Първо г.о.
С писмен отговор от 03.09.2010 г. ответниците Е. И. И. и В. П. К. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, непосочването от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. В настоящия случай касаторът действително не е посочил такъв въпрос, поради което касационното обжалване не следва да се допуска: Посочването в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на „института на владението и неговата защита” не поставя конкретен правен въпрос от значение за настоящото дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросът дали употребеният в нормата на чл.76 от ЗС термин „отнемане” следва да се тълкува и като „нарушение” не е от значение за конкретното дело, по което основният мотив на съда за отхвърляне на иска е, че ищецът въобще не е бил владелец или държател на процесния имот, а не че ответниците не са му отнемали или нарушавали владението върху този имот. Съгласно приетото в горепосоченото Тълкувателно решение, правният въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК касае прилагането или тълкуването на конкретна правна норма, включен е в предмета на конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по повдигнатия по това дело правен спор.
Независимо от горното не са налице и специфичните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК: липсва противоречие между приетото в обжалваното решение и посочените от касатора решения на ВС:
1. В решение № 1168 от 22.04.1974 г. по гр.д.№ 543 от 1974 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че правото на лично земеползване може да бъде защитено чрез иск, когато нарушението е осъществено чрез насилие или по скрит начин. Това решение няма отношение към настоящия правен спор, при който не се касае за защита на право на лично земеползване и съдът е приел за установено, че ищецът въобще не е установявал владение или държане върху процесния имот, за да може да търси защита срещу отнемането или нарушаването на това владение.
2. В решение № 796 от 15.04.1967 г. по гр.д.№ 419 от 1967 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че владелческият иск по чл.75 или чл.76 от ЗС може да се предяви от владелеца или държателя при нарушено владение. Същото по принцип е прието и в обжалваното решение, но с оглед събраните по конкретното дело доказателства съдът е приел, че ищецът въобще не е бил владелец или държател на процесния имот, поради което и не е активно материалноправно легитимиран да предяви владелчески иск.
3. В решение № 3530 от 30.11.1981 г. по гр.д.№ 2534 от 1981 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че исковете за защита и възстановяване на нарушено владение могат да бъдат предявени и от съсобственик против съсобственик. Няма противоречие между това решение на ВС и обжалваното решение, тъй като в обжалваното решение този въпрос въобще не е обсъждан и не е следвало да бъде обсъждан, защото спорът не касае съсобственици на имота: напротив, ищецът твърди, че е изключителен собственик на процесния имот, а ответниците нямат никакви вещни права върху него.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Г. окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Т. М. П. срещу решение № 66 от 07.06.2010 г. на Г. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 54 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.