3
определение по гр.д.№ 1342 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
[населено място],31.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1342 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 1036 от 20.07.2010 г. по в.гр.д.№ 336 от 2010 г.на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение № 708 от 12.03.2007 г. по гр.д.№ 154 от 2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от [община] против [фирма] и Държавата искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на недвижими имоти, находящи се в[населено място], пл.”М. С.” в кв.136 по плана на 7-ми микрорайон, представляващи УПИ II с площ от 914 кв.м., ведно с изградената в него сграда с площ от 648 кв.м. и УПИ I.- за спорт с площ от 1331 кв.м.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на незадължителна практика на ВКС- решение № 205 от 08.07.1999 г. по гр.д.№ 64 от 1999 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 1959А от 14.12.1995 г. по гр.д.№ 2398 на ВС, Четвърто г.о. Освен това, според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса за тълкуване на разпоредбата на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА, като по-конкретно се разясни кои юридически лица попадат в хитотезата на пар.7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, тоест какво следва да се разбира под „фирма и предприятие с държавно имущество”.
В писмен отговор от 04.10.2010 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
В писмен отговор от 07.10.2010 г. представителят на Държавата чрез М. също оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за собственост, въззивният съд е приел, че [община] не е станала собственик на процесните имоти по силата на пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като към датата на влизане в сила на този закон имотите са били предадени за стопанисване и оперативно управление на държавното стопанско предприятие „С. имоти и прояви” към Б., чийто правоприемник сега е [фирма].
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС: В решение № 205 от 08.07.1999 г. по гр.д.№ 64 от 1999 г. на ВКС, 5-членен състав и в решение № 1959А от 14.12.1995 г. по гр.д.№ 2398 на ВС, Четвърто г.о. принципно е прието, че на основание пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА стават общинска собственост тези държавни имоти, които са част от инфраструктурата с местно значение, освен ако до влизане в сила на закона съответният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно юридическо лице- търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Същото е прието и в обжалваното решение- с оглед събраните по делото доказателства, че към 1991 г. процесните имоти са били предоставени на СП „С. имоти и прояви”, което към онзи момент е било държавно предприятие, е прието, че тези имоти не са станали общинска собственост на основание пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай има съдебна практика по тълкуването на нормата на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА /включително и посочените по-горе решения на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили такива промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяна на тази практика. Освен това, по въпроса как следва да се приложи нормата на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА в конкретния случай вече има дадено от ВКС задължително тълкуване в отменителното решение, постановено при първото касационно разглеждане на спора- решение № 869 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 3236 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова с оглед тълкуването в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС задължително за страните и съдилищата в страната.
Поради всичко гореизложено не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на [община] срещу решение № 1036 от 20.07.2010 г. по в.гр.д.№ 336 от 2010 г.на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.