2
определение по гр.д.№ 775 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
[населено място], 31.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 775 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Н. С., Ц. Г. Х. и Ц. В. В. срещу решение № 211 от 27.07.2009 г. по гр.д.№ 152 от 2009 г.на Л. окръжен съд, граждански състав.
Ц. В. В. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решение от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 1161 от 2007 г. за уважаване на предявените от С. Н. С. и Ц. Г. Х. срещу И. Х. В. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване, че С. Н. С., Ц. Г. Х. и И. Х. В. са съсобственици на УПИ II-326 и УПИ I.-327 в кв.5 по регулационния план на[населено място], Л. област и по чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване на грешка в кадастралния план на[населено място] от 1988 г., изразяваща се в неправилно заснемане на бившия парцел I.-330 като два отделни имота /имоти с пл.№ 326 и № 327/ и съответно парцели II-326 и I.-327. Твърди, че решението в тази част е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с решения на тричленни състави на ВКС, посочени и представени към изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК по въпросите за допустимост на исковете по чл.53, ал.2 от ЗКИР и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и за възможността да бъде придобивана по давност реална част от парцел съгласно чл.59 от З. /отм./ и чл.200 от ЗУТ. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.290, ал.1, т.3 от ГПК.
С. Н. С. и Ц. Г. В. обжалват решениито на въззинвиня съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариален акт № 7, том VIII , рег.№ 7118 по нот.д.№ 643 от 2004 г., с който И. Х. В. е продала на дъщеря си Ц. В. В. /трето лице-помагач по делото/ дворно място с площ от 337 кв.м., заедно с построените в него паянтова постройка, жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и стопанска постройка, представляващо УПИ I.-327 в кв.5 по регулационния план на[населено място] от 1988 г. Твърди се, че тази част решението на въззивния съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с решение № 1249 от 04.12.2001 г. по гр.д.№ 161 от 2000 г. на ВКС, Второ г.о. и определение № 432 от 21.05.2009 г. по гр.д.№ 777 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. по въпроса подлежи ли на отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПЩ /отм./ нотариален акт, с който се прехвърля правото на собственост или друго ограничено вещно право на трето лице.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че при изготвянето на кадастралния план на[населено място] от 1988 г., който е послужил като основа за отрежданията по действащия понастоящем регулационен план на селото от 1988 г, е допусната грешка, като неправилно парцел I.-330 по регулационния план на селото от 1928 г. е бил заснет в кадастралния план като два самостоятелни имота пл.№ 326 и пл.№ 327 и за тях са отредени два парцела- парцел II-326 и I.-327, въпреки че ищците и ответницата са били съсобственици на бившия парцел I.-330 в идеални, а не в реални части. Приел е за неоснователно възражението на ответницата, че към 1988 г. страните са придобили реална част от бившия парцел I.-330 по давностно владение /ищците- имот № 326, а ответницата- имот № 327/, поради което нямало грешка в кадастралната основа на регулационния план, тъй като не били налице предпоставките на чл.59, ал.1 от З. /отм./ и чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на реална част от парцел. С оглед на това съдът е уважил иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР, уважил е и иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване, че ищците са съсобственици заедно с ответницата на двата парцела. Тъй като нотариалният акт, с който ответницата е прехвърлила на дъщеря си Ц. В. В. единия от тези два имота, не бил констативен и поради това не подлежал на отмяна по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта му за обезсилване на този нотарален акт.
Така постановеното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС по въпроса подлежи ли на отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт, обективиращ сделка. Доколкото е съществувало противоречие в практиката на съдилищата по този въпрос, това противоречие вече е отстранено с постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 483 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 991 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 369 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 898 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., които съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС представляват задължителна за страните и съдилищата в страна практика на ВКС. Обжалванато решение е съобразено с тази задължителна практика, поради което няма основание за допускане до касационно разглеждане на жалбата на С. Н. С. и Ц. Г. В..
Не следва да се допуска до касационно разглеждане и жалбата на Ц. В. В.. Съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, касаторката е била длъжна да посочи съдебни решения, на които според нея обжалваното решение противоречи. Въпреки това, в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не са цитирани такива решения, нито са приложени към изложението. Поради това не може да се приеме, че е налице противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС или други съдилища в страната. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпросите за допустимостта на исковете по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.53, ал.2 от ЗКИР и за възможността да бъде придобивана по давност реална част от парцел по реда на чл.59 от З. /отм./ и чл.200 от ЗУТ има съдебна практика, включително и задължителна такава /например решение № 776 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 982 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 458 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 1396 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 81 от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 437 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 470 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 691 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 167 от 24.04.2010 г. по гр.д.№ 404 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о./, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика. А постановеното решение на Л. окръжен съд напълно съответства на тази съдебна практика.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 27.07.2009 г. по гр.д.№ 152 от 2009 г.на Л. окръжен съд, граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.