ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 492
София, 01.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 750 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на Г. Н. Б. от София срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 15.І.2010г. по в.гр.д. № 538/2009г.
Ответникът по касационната жалба В. П. К. от[населено място], [община], е заел становище за недопускането на касационно обжалване поради липса на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Ответникът по жалбата В. Д. С. от[населено място] – трето лице – помагач – не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. окръжен съд е потвърдил решението на Видинския РС от 28.VІ.2009г. по гр.д. № 1255/2008г., с което е признато за установено по отношение на Г. Н.Б., че договорът за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 121/2005г., със страни: продавач – М. К. Й. и купувач – Г. Б., е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие от продавача, и е обявена неговата нищожност.
За да постанови решението, въззивният съд, след като подробно е описал фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че процесната сделка е извършена с представени пред нотариуса пълномощни – от продавачката М. Й. за упълномощаване на Б. М. Н. и от последния за преупълномощаване на В. В. М., за които с влязла в сила присъда е установено, че са документи с невярно съдържание, че Й. не е давала съгласие за сключване на договора, като при съставяне на пълномощните тя не е изразила волеизявление в този смисъл, нито пред нотариуса при изповядането на сделката, поради което сделката е нищожна поради липса на съгласие. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, сега касатор, че договорът може да бъде саниран, като се даде съгласие от страна на продавача и като не е направено това, за наследника на продавача липсва основание да претендира нищожност. Прието е в тази връзка, че нищожната сделка не е породила правни последици, че на нищожността може да се позове всеки, включително наследниците на продавачката.
В изложението на Г. Б. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК, тъй като съдът се произнесъл, без да се позовава на доказателствата по делото и без да обоснове кои приема и кои не и защо, както и че съдът се произнесъл по материално и процесуално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: процесуалноправен въпрос – обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот; материалноправен въпрос – наличие на липса на “съгласие” от страна на продавача по сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения релевиран по посочения начин процесуалноправен въпрос – съдът не обосновал кои доказателства приема и кои не и защо – въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в мотивите на атакуваното решение са посочени подробно доказателствата по делото, на които съдът е основал правните си изводи – влязла в сила присъда от 19.ІІ.2008г. по НОХД № 507/2007г. на ВРС, с която Л. Ар.М. и В. Ат.Й. в качествата им на кмет и секретар на кметство[населено място] са признати за виновни за престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.20 и чл.26 от НК за това, че в кръга на службата си са съставили документи с невярно съдържание – полномощни № 766/31.ХІІ.2004г. и № 1/01.І.2005г., както и декларации по чл.226 ал.1 от ДОПК и за семейно и имотно състояние, в които се съдържат неверни изявления относно изразената воля на упълномощителката М. Й., както и че тези документи са използвани при осъществяване на сделката по нот.акт № 121/2005г. Следва да се отбележи, че в изложението си Б. не сочи кои доказателства съдът не е приел и не се е обосновал, което е пречка за преценката на касационния съд дали това е от значение за изхода на спора като една от предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Не представлява формулиран по посочения по-горе начин въпросът “обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот” – той всъщност представлява посочване на предмета на делото. По въпроса “наличие на липса на съгласие от страна на продавача по договор за покупко-продажба на недвижим имот” въззивният съд се е произнесъл, но касатора не е обосновал наличието в случая на нито една от хипотезите за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия /Така т.4 от ТР № 1/2009г. от 19.ІІ.2010г. на ОСГТК/.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, № 217 от 15.І.2010г. по гр.д. № 538/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: