О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр.София, 31.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 154/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. на о.за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1287 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1120/ 2010 г. С посоченото решение е отменено частично и е потвърдено частично решение на В. районен съд по гр.д.№ 4084/ 2009 г., като по този начин по предявените искове от Н. С. Г. касаторът е осъден да му заплати 4 960 лв – разлика между платеното от министерството и дължимото се на касатора обезщетение по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ, както и сумата 7 502,66 лв – обезщетение за положен извънреден труд за периода от 05.03.2006 г. до 30.11.2008 г. В останалата му част въззивното решение не обжалвано и е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и по който има противоречива съдебна практика. Кой е този въпрос, в изложението не е посочено.
Ответникът по касация Н. Г. оспорва касационната жалба, моли обжалването да не бъде допускано и претендира за разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Служебното повдигане на правни въпроси от касационната инстанция, извън хипотезите, в които съществува възможност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не е възможно. Непосочването на правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато, има за последица отказ за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, без оглед сочените допълнителни основания по т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
В конкретния случай жалбоподателят не е формулирал правен въпрос. Твърденията за наличие на противоречива практика и за необходимостта от точно прилагане на закона и развитието на правото са допълнителни основания за допускане на обжалването , които не могат да бъдат разглеждани отделно от конкретен правен въпрос, обуславящ изводите на въззивния съд и посочен от касатора. Щом такъв въпрос не е формулиран, допускането на въззивното решение до обжалване е изключено, тъй като съдът няма право служебно да повдига въпроси по правилността на атакуваният съдебен акт.
Освен това въпросите с компенсирането на увеличеното служебно време на кадровите военнослужещи и обезщетяването му като извънреден труд при действието на ЗОВСРБ (отм.) са изяснени в практиката на ВКС по реда на чл.291 от ГПК. Когато се носи дежурство по график, часовете до максимално определеното като допустимо служебно време, което не е било разрешено и отчетено като извънреден труд, представляват увеличено служебно време, за което се следва компенсация чрез намалено работно време в рамките на общата продължителност за същия или най-късно следващия месец. Ако до прекратяване на правоотношението положеният от военнослужещия при увеличено служебно време труд не е компенсиран, същият следва да се заплаща като извънреден. Удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд във формален смисъл, но кадровият орган следва да докаже, че положеният при увеличено служебно време труд е компенсиран съгласно изискванията на закона и правилника, в противен случай ще дължи заплащането му като извънреден труд. (срв. например решение на ВКС ІІІ г.о. по гр.д.№ 1733/ 2009 г., в което са цитирани и други актове, обективиращи трайната практика на ВКС в посочения смисъл).
Относно елементите на брутното трудово възнаграждение, въз основа на които се изчислява обезщетението по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.) и включват ли се в тях допълнителните възнаграждения за дежурства, също има формирана практика по реда на чл.291 от ГПК (срв. напр. решения на ВКС по гр.д.№ 946/ 2009 г., ІІІ г.о. и решение по гр.д.№ 949/ 2009 г., ІV г.о.). Допълнителните възнаграждения по чл.226 от ЗОВСРБ (отм.) (каквито на основание чл.204 ал.4 от ЗОВСРБ – отм. се явяват възнагражденията за носене на дежурство за часовете над служебното време), са елемент от брутното възнаграждение, служещо като база за изчисляване на обезщетението за прослужени години. В тази база се включват възнагражденията за дежурства, дължими за месеца, предхождащ датата на прекратяване на правоотношението, независимо дали и кога са платени.
По тези мотиви настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноските по касационното производство.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение В. окръжен съд № 1287 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1120/ 2010 г.
ОСЪЖДА М. на о. да заплати на Н. С. Г. сумата 400 лв (четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: