ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 494
София, 01.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 789 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат М. като процесуален представител на Р. М. Ч. от[населено място] и на адвокат А. като процесуален представител на [община] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 27.І.2010г. по гр.д. № 1047/2009г.
Страните не са дали отговори по чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което са процесуално допустими.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на Русенския РС от 05.Х.2009г. по гр.д. № 368/2009г. в частите му, с които [община] е осъдена да заплати на Р. Ч. 5000лв. обезщетение за претърпени вследствие увреждане на 21.Х.2008г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от посочената дата до окончателтното изплащане, и е отхвърлен иска за разликата до 20000лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, възприемайки изцяло и мотивите на първоинстанционния съд, че на 21.Х.2008г. около 20.00 часа ищцата се отправила с велосипед да пазарува в магазин, че е подплашена от куче, че, опитвайки се с единия си крак да изблъска кучето, загубила равновесие и паднала в намиращия се вдясно от пътя открит отводнителен канал /канавка/, при което получила множество увреждания: комплексно счупване на горна челюст, лицеви кости и пода на предна и средна черепна ямта-тип Л. Ф. ІІ, колекции от кръв в синусите на лицевия череп, двустранно, счупване на носни кости, счупване на долна челюст в областта на брадичката и субкондиларно в ляво, счупване на алвеоларния гребен в областта на първи, втори и трети долни зъби, подкожен емфизем в меките тъкани на лицето двустранно, сътресение на мозъка, охлузвания и кръвонасядания по лицето и шията, разкъсно-контузни рани на лигавицата на горната и долната устни, охлузване на левия лакет, на ляво коляно, загуба на на първи долни зъби двустранно и на втори и трети долни зъби в дясно, травматична церебрастения. Проведено било 36 дневно болнично лечение с две оперативни интервенции и домашно лечение, като възстановяването продължило не по-малко от 3-4 месеца с възможност поради оплаквания от централната нервна система или болков синдром да се налага периодично медикаментозно лечение. Травмената церебрастения е късно усложнение на черепно-мозъчната травма, намаляващо и отшумяващо в рамките на месеци или години. Отговорност за вредите следва да се понесе от ответната община, тъй като нейно е било задължението да обезопаси отводнителния канал със съответни съоръжения, каквото тя не е сторила. Правилно първоинстанционния съд е определил обезщетението в размер на 10000лв., като правилно е прието и 50% съпричиняване от страна на ищцата с оглед установените по делото обстоятелства, че тя по рождение е със сериозно засегнато зрение на дясното око, съпроводено с късогледство и липса на периферно зрение, че се е движила в нарушение на правилата за движение, управлявайки велосипед без фар в тъмната част на деня, които са повлияли на преценката й за посоката на движение и за ориентираността й в обстановката. Изводите са направени въз основа на събраните по делото доказателства чрез свидетелски показания и съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи.
В изложението на [община] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съдът приел, че общината не обезопасила отводнителния канал, което създава реална опасност за живота и здравето на населението и за движението на превозните средства. Сочи се, че точно обратното регламентират нормите на чл.49 и следв. от ЗЗД. За точното прилагане на закона е от съществено значение всяко вярно негово тълкуване. Съдът в нарушение на чл.202, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК не обсъдил съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертизи заедно с другите доказателства по делото.
В изложението на Р. Ч., представено след дадено й от съда указание, като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 /тъй като е представена незадължителна практика на ВКС/ и т.3 от ГПК. Твърди се произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по отношение на правилното тълкуване и прилагане на чл.52 от ЗЗД в противоречие с три решения на състави на ВКС. При определяне размера на обезщетението не е съобразен критерият за справедливост – с оглед вида на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията, на болничното и извънболнично лечение, неудобствата от социален и битов характер, перспективите за окончателното оздравяване. Прекалено много е акцентирано на съпричиняването. Наличието на фар на велосипеда в никакъв случай не би предотвратило настъпването на по-лек вредоносен резултат, падането в канала, падането не е резултат на неспазване на правилата за движение, а на нападение от кучета и необезопасяване на водосборно съоръжение. Падането не е поради липсата на фар, а поради състояние на уплаха и на спонтанна и инстинктивна реакция на нападението на кучетата. В този смисъл от съществено значение е правилното приложение на съпричиняването, по отношение на който институт съдът не е приложил обективни критерии и практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложенията на страните не са съобразени с посочените изисквания.
По релевирания в изложението на ответника процесуалноправен въпрос – необсъждане на приетите по делото експертизи с другите доказателства по делото – въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК, е основал изводите си на преценката на всички представени по делото доказателства, събрани чрез свидетелски показания и съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи. По въпроса по приложението на чл.49 и следв. от ЗЗД касаторът-ответник не е обосновал твърдението си за неточно тълкуване на тези разпоредби, нито защо допускането на касационно обжалване по него ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК се допуска при липса на практика по приложението на закон, или ако то ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да се осъвремени тя /Така т.4 от ТР № 1/2009г. от 19.ІІ.2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая наличието на нито една от посочените хипотези касаторът не твърди и не обосновава.
И в изложението на касаторката – ищца липсват формулирани по посочения начин процесуалноправни и/или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Релевираните в документа съображения по приложението на чл.52 и по чл.51 ал.2 от ЗЗД представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК /необоснованост и незаконосъобразност/, но те се проверяват едва в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. За пълнота следва да се посочи, че в съответствие с константната съдебна практика, в това число и обективираната в представените три решения на състави на ВКС на РБ, при определяне размера на дължимото се обезщетение са взети предвид съобразно заложеният в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост всички обстоятелства, определящи вида и тежестта на причиненото на ищцата увреждане. Освен това, приложението на тази разпоредба при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест за всеки отделен казус, което обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. Следователно е невъзможно да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай. С оглед на това допускането на касационно обжалване по този въпрос е безпредметно, тъй като то не би довело нито до уеднаквяване на съдебната практика, нито до развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 31 от 27.І.2010г. по гр.д. № 1047/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: