ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 493
София, 01.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 724 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. П. И. от София срещу въззивното решение на СГС от 14.Х.2009г. по в.гр.д. № 81/2009г.
Ответниците по касационната жалба О. администрация София, [фирма] София, Р. В. У. и Х. У., последните двама от София, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 28.ХІІ.2007г. по гр.д. № 4137/2005г. и допълнителното решение от 07.ХІ.2008г., с които са отхвърлени предявените от В. П.И. срещу [фирма], Х. У., Р. У. и О. администрация /ОА/ София искове за предаване държането на недвижим имот, находящ се в София, както и искът срещу ОА за присъждане на 586.61лв. консумативни разходи за вода за периода 03.ІV.2001г. – 05.V.2005г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил никакви доказателства за ползване на имота от ответниците Х.У., Р.У. и [фирма]. В констативни протоколи от 16.ІІІ.2006г. и от 02.V.2007г. на служители на ОА е отразено освобождаването на имота от дружеството след изтичането на сключен с ОА договор за наем. Не се установява и ОА, която е съсобственик с ищеца на имота, да държи същия, за да се ангажира отговорността й за консумативи.
В изложението на В. П.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след даденото му от въззивния съд указание, са описани обстоятелства по движение на делото във връзка с предявените искове, като се сочи, че касационната жалба е подадена поради необоснованост на въззивното решение, че ищецът не е наемодател на ответното дружество – вторият договор е подписан само от областния управител. Чл.7 от КРБ постановява отговорност на държавата за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Наемателите се укриват, наемодателят не се явява в с.з., но получава редовно наем с договор, признал го за нищожен. Ищецът го търсят да плаща консумативи за имот, от който му е отнето владението.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В изложението към касационната жалба на И. не са формулирани по посочения начин въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд при постановяване на решението. В този документ са релевирани само оплаквания за необоснованост, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, които подлежат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането. При липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за разглеждане на касационната жалба по същество, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV – А въззивен състав, от 14.10.2009г. по гр.д. № 81/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: