О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
С. 05.04.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1286/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Л.,[населено място], подадена от пълномощниците и адвокат А. М. и адвокат М. Е., срещу въззивно решение №66 от 13.05.2010 г. по гр. дело №119/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение №949 от 28.01.2008 г. по гр. дело №1200/2005 г. на Пернишкия районен съд и е постановено личните отношения между Д. И. И. и малолетните му деца И. Д. И., родена на 16.04.2000 г., и Н. Д. И., родена на 22.04.1999 г., да се осъществяват на три етапа: 1. За период от една година от влизане на решението в сила срещите да се провеждат в С. служба по местоживеенето на децата и в присъствието на майката М. Й. Л. и социален работник и психолог – за по два часа, всеки първи и трети петък от месеца; 2. Следващите 6 месеца срещите да с провеждат в С. служба по местоживеенето на децата и в присъствието на социален работник и психолог за по два часа без присъствието на майката; 3. След това всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в населеното място по местоживеенето им. Въззивният съд е приел, че има изменение на обстоятелствата, при които е бил определен режимът на личните отношения с оглед раздялата между децата и бащата от 2002 г., което обуславя необходимостта от изменение на постановите по-рано мерки относно упражняването на родителските права.
Ответникът по касационната жалба Д. И. И.,[населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това длъжен ли е въззивният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, да изпълни указанията на ВКС и да определи режим на лични отношения, съобразен с интересите на децата, допустимо ли е да има преминаване от един режим, включително и по отношение присъствието на определени лица, към друг, само по силата на изтеклото време без да има предявен иск по чл.59, ал.9 СК. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочено е ПП на ВС №1/12.11.1974 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №66 от 13.05.2010 г. по гр. дело №119/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили крайното решение, но те не са решени в противоречие със сочената практика на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея и изричната разпоредба на чл.218з, ал.1, изр.2 ГПК/отм./ /сега чл.294, ал.1, изр.2 ГПК/ указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. В случая въззивният съд е изпълнил тези указания като е определил достатъчен период на адаптация на децата към общуване с баща им – период, в който чрез постепенно увеличаване на времето на срещите в присъствие на майката и социален работник, децата да привикнат към общуване с баща си, без това да се отрази негативно на психиката им. Обжалваното решение е съобразено изцяло с трайно установената съдебна практика, включително и с посочената от касатора, като са анализирани всестранно всички обстоятелствата по конкретния случай. Направен е извод, че с оглед интересите на децата следва да има преминаване от един режим, включително и по отношение присъствието на определени лица, към друг, с оглед постигане на посочената адаптация. Съобразени са разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г., според които определянето на режим, включително и промяната му след определен период от време, трябва да е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №66 от 13.05.2010 г. по гр. дело №119/2010 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.