О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
С. 05.04.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1886/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Т., със съдебен адрес[населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. Н., срещу въззивно решение №127 от 06.07.2010 г. по гр. дело №160/2010 г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдено решение №111 от 08.04.2010 г. по гр. дело №1512/2009 г. на С. районен съд в обжалваната част, с която е увеличен размерът на издръжката, заплащана от жалбоподателката на детето и К. М. А., роден 21.02.1997 г., със сумата от 80 лв., считано от 04.12.2009 г. Въззивният съд е приел, че по делото няма данни за трудовата заетост, доходите и имуществото на ответницата по иска, но тя е в работоспособна възраст и е в състояние да участва пълноценно в издръжката на детето си. Съобразно обективните икономически условия, нуждите на детето, което учи в основно училище и възможностите на родителите, размерът на дължимата от майката месечна издръжка е определен на 160 лв. Според въззивния съд присъдените на ищеца деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. са съобразени с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004 г.
Ответникът по касационната жалба М. И. А.,[населено място], [община], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това какви са критериите за определяне на справедлива издръжка за дете, когато дължащият издръжка родител живее в чужбина и по делото няма доказателства какви са възможностите му дава издръжка и как следва да се разпределят разноските при частично уважаване на иска. Първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вторият е решаван противоречиво от съдилищата. Представено е ТР №119 от 01.12.1956 г. по гр. дело №112/1956, ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №127 от 06.07.2010 г. по гр. дело №160/2010 г. на Г. окръжен съд. Първият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея размерът на издръжката се определя от съотношението между нужди и възможности. За промяната на размера и е необходимо трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Ако ищецът твърди, че ответникът има доходи над средните, то в негова тежест е да го докаже, а ако ответникът твърди, че има доходи под средните, то съответно той трябва да го докаже. Вторият повдигнат въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че присъдените деловодни разноски от първоинстанционния съд не са прекомерни съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, а не че не са присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като по делото не са представени описаните в отговора на жалбата договор за правна помощ и списък на разноските.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №127 от 06.07.2010 г. по гр. дело №160/2010 г. на Г. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.