О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр.София, 05.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 303/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Х. И. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1423 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 2120/ 2010 г. С него е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 5669/ 2010 г., като по този начин са отхвърлени предявените от касатора против „Д. – консултативен център [фирма] –[населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Х. С., извършено със заповед на управителя на дружеството № 7/ 11.03.2003 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар нефролог”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 784,62 лв и за заплащане на обезщетение за незаконно отстраняване от работа в размер 100 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на материалноправният въпрос налице ли е незаконно отстраняване от длъжност, когато служителят е уволнен с устно нареждане на работодателя. Счита, че въпросът им значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – „Д. – консултативен център [фирма] –[населено място] – оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, като поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и касатора са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, прекратено със заповед от 11.03.2007 г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Основание за това е дало неявяването на работника на работа в три последователни дни. Твърденията на касатора, че не се явявал на работа, защото управителят на дружеството-работодател му заявил устно, че е уволнен, са счетени за недоказани по делото.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, поставеният от касатора материалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Той е без значение за крайния изход от спора, тъй като какъвто и отговор да бъде даден, това не би променило крайният резултат от въззивното решение. Съдът е отхвърлил исковете не защото устното нареждане на работодателя не съставлява незаконно отстраняване от работа, а защото не е установил такова устно нареждане да е издадено. Правилното установяване на фактите от въззивната инстанция не може да бъде контролирано в производството по чл.280 от ГПК, а касаторът не е повдигнал правен въпрос, свързан с действията на въззивния съд по събирането и анализ на доказателствата. Релевиран е материалноправен въпрос за значението на устното нареждане на работодателя, че работникът трябва да се счита уволнен, който е без значение за крайните правни изводи на съда, щом такова нареждане не е имало.
Доколкото въпросите, посочени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, не обуславят въззивното решение, по тях обжалване не може да бъде допуснато – в този смисъл тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същото тълкувателно решение изяснява, че съдът не може да формулира служебно въпроси по допустимост на обжалването, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на решението. И тъй като касаторът не е изложи друго питане, освен необуславящият решението въпрос за значението на устното уволнение, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1423 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 2120/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: