ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 550
С., 08.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1036 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. прокуратура С. чрез прокурор С. срещу въззивното решение на С. апелативен съд /САС/ от 02.ХІІ.2009г. по в.гр.д. № 1974/2009г.
Ответникът по касационната жалба Х. Г. И. от С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС е отменил решението на СГС от 08.VІ.2009г. по гр.д. № 1117/2008г. в уважителната му част за разликата над 6000лв., ведно със законната лихва от 31.VІІ.2006г., и в частта за присъдените разноски за разликата над 280лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Х. Г.И. срещу П. на РБ /ПРБ/ иск с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6000лв. до 12000лв., ведно със законната лихва от 31.VІІ.2006г. до окончателното изплащане.
При определяне размера на обезщетението, въззивният съд /препращайки и към мотивите на първоинстанционния/ е взел предвид продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство – от 2000г. до 2006г., от което като пряка и непосредствена последица той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес. Съобразено е, че според показанията на св. А. И. психичните страдания на ищеца се обуславяли от това, че бил уволнен от полицията и че останал без работа. Х. И., обаче, не е установил по делото, че мотивът за уволнението е бил воденото срещу него следствено дело, нито че през процесния период останал без работа. При тези обстоятелства съдът приел, че за възмездяване на неблагоприятните последици в резултат на незаконосъобразните действия на правозащитните органи обезщетението следва да е в присъдения размер 6000лв.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл по съществен материално-правен въпрос относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, който е решаван противоречиво от съдилищата, които не са изградили трайни и единни критерии за това и са налице различия в тълкуването и прилагането на посочената разпоредба. Представят се две решения на състави на ВКС и едно на Пл.АС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решаван противоречиво от съдилищата.
В разглеждания случай поставеният от касатора въпрос е съществен за резултата по делото, но той е решен в съответствие със закона и не е налице твърдяното му противоречиво разрешаване от съдилищата. В съответствие с константната съдебна практика при определяне размера на дължимото се обезщетение са взети предвид съобразно заложеният в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост всички обстоятелства, определящи вида и тежестта на причиненото на ищеца увреждане от воденото срещу него наказателно производство. Приложението на чл.52 от ЗЗД при обезщетяване на такива вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест за всеки отделен казус, което обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. Следователно е невъзможно да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай. С оглед на това допускането на касационно обжалване по релевирания въпрос не би довело и до уеднаквяване на съдебната практика.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. апелативен съд, гражданско отделение, № 1516 от 02.ХІІ.2009г. по гр.д. № 1974/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: