О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр.С., 11.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 324/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ц. И. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 10472/ 2009 г. в частта му, в която след като е отменено решение на С. районен съд по гр.д.№ 13153/ 2009 г. са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] –[населено място] искове за заплащане на обезщетение за оставане без работа – за разликата над 2 704,51 лв до пълния предявен размер от 7 900 лв, за заплащане на трудово възнаграждение – за разликата над 822 лв до пълния предявен размер от 2 250 лв, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – изцяло за сумата 1 286 лв и за заплащане на обезщетение за командироване – изцяло за сумата 3 060 лв.
С въззивното решение е потвърдено решението на районния съд в частта, в която са уважени предявените от Ц. И. В. против [фирма] –[населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед на управителя на дружеството № 647/ 18.12.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „строителен техник”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа до размер 2 704,51 лв и за заплащане на трудово възнаграждение до размер 822 лв. В тези му части въззивният съдебен акт не е обжалван и следва да се счита влязъл в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, давайки неправилен отговор на процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да направи доклад по делото и да укаже на страните, че не сочат доказателства за определени факти; може ли да се доказва със свидетелски показания фактът на командироване на работник; и може ли едно съдебно решение да се счита за неприсъствено, без изрично да е постановено като такова и дали такова решение подлежи на въззивно обжалване. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] –[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
С тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС бе разяснено, че правният въпрос, по който касационното обжалване може да бъде допуснато, е такъв въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, а Върховният касационен съд е длъжен да не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът.
Предвид това тълкуване, не може да бъде допуснато касационно обжалване по процесуалноправните въпроси може ли да се доказва със свидетелски показания фактът на командироване на работник и може ли едно съдебно решение да се счита за неприсъствено, без изрично да е постановено като такова. Такива въпроси пред СГС не са били поставени и на тях той не е давал отговор във въззивното решение. Следователно тези въпроси не предпоставят правните изводи на въззивния съд и не могат да послужат като основание за допускане на обжалването.
Що се касае до въпроса, длъжен ли е въззивният съд да направи доклад по делото и да укаже на страните, че не сочат доказателства за определени факти, той обуславя въззивното решене. Същият обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл.267 и чл.268 от ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Въззивният съд не прави доклад по делото, а докладва жалбите и отговорите срещу тях. Той се произнася по допустимостта на жалбите и по доказателствените искания на страните (чл.267 ал.1 от ГПК), но не извършва нов доклад и не разпределя доказателствената тежест между страните. Касаторът не е поискал ангажиране на доказателства пред въззивния съд, макар че жалбата на ответника и оспорванията по нея са докладвани от съда, поради което не може да се оплаква, че процедурата е проведена в негов ущърб.
Поради това съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, т.е. касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 10472/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: