О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр.С., 12.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 350/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Д. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 921 от 29.11.2010 г. по гр.д.№ 527/ 2010 г., с което е потвърдено решение на С. градски съд по гр.д.№ 2213/ 2005 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЖСК „Ф.” иск, квалифициран по чл.79 от ЗЗД, за заплащане на сумата 150 000 лв – обезщетение за неизпълнен договор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че за да отхвърли исковете въззивният е разрешил в противоречие с установената практика въпросите: дали ЖСК се представлява пред трети лица от всички членове на Управителния съвет (УС); може ли ЖСК да продава обекти на лица, които нямат качеството член-кооператор; нищожно ли е, поради невъзможен предмет, обещанието за предоставяне на бъдещи вещи. Повдига също така и въпросът кой е легитимиран да сключва предварителни договори от името на ЖСК, като претендира, че този въпрос, както и преждеформулираните, имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация ЖСК „Ф.” оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Въззивното решение е постановено, след като съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1993 г. между касатора, от една страна, и от друга страна ръководството на ЖСК „Ф.”, е постигнато споразумение, с което ЖСК се задължава да предостави на С. В. три мезонета. Споразумението е подписано за ЖСК от тогавашните председател и секретар на УС на ЖСК „Ф.”, но не е подписано от третия член на УС Д. И., а от друго лице. ЖСК не е представила мезонетите, обаче претенцията на ищеца за заплащане на пазарната им стойност като обезщетение за неизпълнението е отхвърлена, тъй като е счетено, че споразумението не е породило правно действие. За да обоснове този правен извод въззивният съд е приел, че то не е подписано от един от членовете на УС, че общото събрание на ЖСК не е овластило УС да сключва такъв договор, че такова овластяване не се съдържа и в устава на ЖСК, че не е допустимо да се прехвърля обект на ЖСК на лице, което не е член-кооператор, че споразумението не съдържа данни, определящи предмета му.
С оглед тези мотиви на въззивния съд касационното обжалване не следва да бъде допускано, макар повдигнатите от касатора въпроси да обуславят въззивното решение. Това е така, защото освен по формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК обстоятелства, искът е отхвърлен и защото в споразумението, на което ищецът основава правата си, няма конкретизация на престацията на ЖСК, а и от ответниците е направено още с отговора по исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Във връзка с тези основания за отхвърляне на иска въпроси по чл.280 от ГПК не са формулирани, а при това положение допускането на обжалването е безпредметно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 921 от 29.11.2010 г. по гр.д.№ 527/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: