3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 13.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1710/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Й. М. – процесуален представител на ищеца П. Е. И., против въззивно решение №163/02.6.2010 г. по гр.д.№257/2010 г. по описа на В. окръжен съд.
С обжалваното решение е отменил изцяло решение №816/23.7.2009 г. по гр.д.№1964/2007 г. по описа на В. районен съд и допълнително решение №72/22.01.2010 г. в частта, с която предявения иск по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за разликата от 1/6 ид.ч. е отхвърлен и е отхвърлил Предявения от П. Е. И. против П. Е. Е. иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, обективирано в н.а.№83, т.4, дело №1271/1992 г. на нотариус при В., на недвижим имот, находящ се в[населено място], ул.”Освобождение” 15ь а именно: за ? ид.ч. от дворно място от 400 кв.м, представляващо парцел VІ-2678 в кв.4 по плана на[населено място], при граници: улица, Р. К. и И. Т. и за ? ид.ч. от втори жилищен етаж в построената в имота сграда. В останалата част допълнителното решение е оставено в сила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че естеството на предмета на спора, с оглед разпоредбите на чл.227, б.”в” ЗЗД, е за отмяна на дарствен акт с две предпоставки – дарителят да има нужда от издръжка от която се нуждае и надареният да отказва да я дава. Освен това се твърди, че при решаването на този спор, съдът в нарушение на правилата за чл.235 ГПК е обсъждал изявления на ищеца в съдебно заседание по реда на чл.114 ГПК/отм./, без да обсъжда показанията на разпитаните свидетели и то особено тези в първата инстанция и писмените доказателства от категорията на здравна документация за интерпретацията на която не са необходими специални медицински знания. Сочи се, че само от експертното заключение на Т., приложено към исковата молба, което съдържа факти, обуславящи генерален извод – ищецът та 82 години, с няколко сериозни заболявания е с 82% изгубена работоспособност, с нужда от чужда помощ, има нужда от издръжка от която се нуждае и то не само морална, но и материална в икономическия смисъл. И въпреки предостатъчното доказателства, съдът приема, че ищеца няма нужда от издръжка. Касационният жалбоподател счита, че това е така, тъй като до този извод съдът е достигнал без да обсъди показанията на свидетелите, депозирали показания пред първата инстанция и въз основа на които последната е приела, че иска е основателен.
С допълнително изложение, вх.№9439/17.9.2010 г., се твърди, че същественият материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК са разпоредбите на чл.227, б.”в” ЗЗД – решението на окръжния съд като въззивна инстанция е в нарушение на тези разпоредби. Сочи се, че поделото да представени писмени доказателства и са разпитани свидетели, които установяват, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на иска. По-нататък в допълнителното изложение се преповтаря изложеното в основното изложение. Като процесуалноправен въпрос се сочи нарушение то страна на съда на разпоредбите на чл.чл.235 и 236 ГПК, защото след като безспорно са установени предпоставките за уважаване на иска, или за потвърждаване решението на първата инстанция, той не е изложил мотиви, съобразно с гласните и писмените доказателства.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – П. Е. Е., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК и допълнителен такъв с оглед допълнителното изложение на касационния жалбоподател
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорите на ответника по касация намира, че те не съдържат основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението представлява дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр.295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №163/02.6.2010 г. по гр.д.№257/2010 г. по описа на В. окръжен съд, по касационна жалба, вх.№7147/01.7.2010 г., подадена от адв. Й. М. – процесуален представителна ищеца П. Е. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: