3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1255/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 370
гр. София, 19.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1255 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О.[населено място] срещу решение № 26 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 645/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Трето лице помагач [фирма][населено място] оспорва жалбата.
Ответникът по касация [фирма][населено място] не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 980 от 03.11.2005 г. по гр. д. № 1558/05 г. на Районен съд[населено място], с което е отхвърлен предявения от О.[населено място] срещу [фирма] установителен иск за собственост на градски универсален магазин с разгърната застроена площ 8042 кв. м. с административен адрес в[населено място] площад „К.” № 21, магазин 505 стоки с разгърната застроена площ 173.21 кв. м. с административен адрес в[населено място] ул. „Св. св. К. и М.” № 59 и обект № 101 с разгърната застроена площ 125.16 кв. м. с административен адрес в[населено място], [улица].
За да потвърди решението въззивният съд е приел че ищецът не е доказал правото си на собственост върху обектите. От друга страна, ответникът доказал че към 17.09.1991 г. магазините били включени в капитала на търговско дружество. С протокол № 13 от 24.04.1990 г. ОбНС[населено място] взел решение за образуване на ОФ „Н. – С.”. На основание РМС № 4 от 04.07.1989 г. на фирмата бил предоставен уставен фонд, държавно имущество, което тя получава като правоприемник на прекратеното ТП „Н.”[населено място], на което приема активите и пасивите към 31.03.1990 г. С протокол № 6 от 23.04.1992 г. Общински съвет[населено място] взел решение за образуване на [фирма], с капитал общинско имущество на ОФ ”Н. – С.”, на което поема активите и пасивите по разделителен баланс към 31.12.1991 г. През 1998 г. Общински съвет[населено място] взел решение за приватизация на [фирма]. С договор от 18.03.1999 г. били продадени 45 % от капитала на дружеството и съдът вписал прехвърляне на 45 % от капитала на [фирма] на [фирма], като [фирма] е преобразуван в [фирма] със съдружници О.[населено място] и [фирма]. С решение на съда от 2003 г. е вписано освобождаване на О.[населено място] като съдружник в [фирма] и прехвърлянето на дяловете и в [фирма]. Според икономическа експертиза, трите магазина били вписани в учредителния договор на общинската фирма и били включени в капитала и. За тях ОФ „Н. – С.”, [фирма] и [фирма], отчислявали амортизации, плащали данък сгради и смет. При тази фактическа обстановка съдът приел че нормата на § 7 ал. 2 ЗМСМА се прилага и в случаите на ал. 1, но в конкретния случай имало пречка за придобиване на трите магазина от общината, тъй като към влизане в сила на закона те вече са били включени в капитала на общинска фирма „Н. – С.”. С оглед указанията в отменителното решение на ВКС въззивният съд приел че магазините са включени в капитала на ответната фирма като непарична вноска по чл. 72 и 73 ТЗ. Според съда, наредбите на О. съвет издадени на основание чл. 21 ал. 1 т. 8 и т. 9 ЗМСМА и чл. 8 ЗОС във връзка с въпроса за собствеността касаят новообразувани търговски дружества, или промени в капитала на съществуващите, но в случая се касае за преобразуване на ОФ в ЕООД, затова не се прилагат. Изложил е и съображения че актовете за частна общинска собственост не пораждат вещни права.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси прилага ли се изключението по § 7 ал. 2 ПЗР на ЗМСМА в случаите, когато обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за търговско битово и комунално обслужване на населението са включени в уставния фонд на общинска фирма; става ли собственост на общината на основание чл. 6 ал. 2 т. 1 ЗС в редакцията с ДВ бр. 77 от 17.09.1991 г. държавно имущество включено в уставния фонд на общинска фирма по Указ 56/89 г. и прилага ли се по отношение на тази разпоредба изключението по § 7 ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК.
Според т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателните решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ /отм./, с тълкувателните решения на ОСГТК, с решения на ОСКГ и ОСТК на ВКС, или с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 99/09 г. на ВКС І ГО, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, въпреки че ал. 2 на § 7 от ЗМСМА е приета по-късно, следва да се приеме че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Целта на законодателя е била да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства по заеми на общините, или средства от самооблагане на населението, или с негов труд, или такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините. Въззивното решение не противоречи на цитираната практика, тъй като съдът също е изложил съображения, че нормата на § 7 ал. 2 ЗМСМА се прилага и за обектите по ал. 1 на текста, но с оглед на доказаните факти имуществото не можело да бъде трансформирано в общинско, тъй като към влизане в сила на ЗМСМА, имотът е бил включен в капитала на търговско дружество и е налице изключението по ал. 2.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Основанието по т. 2 за противоречива практика може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставеният въпрос е решен по различен начин. Представените решения № 294 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 33/2009 г. на ВКС IV ГО и № 358 от 2.06.2009 г. по гр. д. № 364/2008 г., на ВКС І ГО не са основание за допустимост на касационното обжалване. Те са постановени по граждански дела които не са идентични с настоящия спор, а изводите на съответните съдебни състави са направени въз основа на конкретните факти и доказателства по делата. Въз основа на тези решения не би могло да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика на ВКС по приложението на § 7 ал. 2 ЗМСМА. Обобщено, в решения № 425 от 5.08.2003 г. по гр. д. № 1364/02 г. на ВКС IV ГО, № 1253 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 3541/07 г. на ВКС IV ГО, № 1309 от 19.07.2002 г. по гр. д. № 1377/01 г. на ВКС IV ГО и № 254 от 6.11.2009 г. по гр. д. № 263/08 г. на ВКС I ГО е разгледан въпроса за конститутивното действие на § 7 ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА за придобиване на собствеността от общината по силата на закона, което настъпва само при липсата на предвидените в хипотезата на ал. 2 юридически факти. Решенията разглеждат същите въпроси обобщени в решението постановено по реда на чл. 290 ГПК, затова няма основание въз основа на тях да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Третото лице помагач претендира за разноски. Тъй като не са представени доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 645/09 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: