3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1286/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 369
гр. София, 19.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1286 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. А. К. срещу решение № 1032 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 2051/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Н. П. И. и Ясен Р. Р. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 2530 от 24.07.2009 г. по гр. д. № 4668/06 г. на Районен съд[населено място], с което е отхвърлен предявения от А. К. срещу Р. Р. иск за заплащане на 8 500 лв., представляващи ? ид. ч. от подобрения, извършени по време на брака и[населено място] в ПИ № 3587 по НПИ на СО „Б.-юг”.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси „кога и при какви предпоставки ползвателите имат право да получат съгласно § 4в ПЗР ЗСПЗЗ увеличената стойност на имота вследствие на извършените в него подобрения по време когато са били ползватели; какво е значението на извършените записвания по кадастралните планове като доказателство за достоверно придобити права; кой е задължено лице да заплати извършени подобрения в имот. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че, ищцата и нейният съпруг, не са били ползватели на имота възстановен на ответниците, затова не могат да се ползват от правата по § 4в ЗПР на ЗСПЗЗ. В удостоверението от 1983 г. с което е било предоставено право на ползуване било записано че на Х. Х. се предоставя право на ползуване върху 0.6 дка хавра в м. „Б.” землището на[населено място], но не били посочени граници, затова имотът не можело да бъде индивидуализиран с процесния. Нямало доказателства че ищцата е владяла на правно основание и е направила подобрения в имота които следва да бъдат заплатени. Изградената постройка била незаконна. Част от подобренията били направени преди да започне да владее и били унищожени от съпруга и. Неоснователно било твърдението че реституирания собственик на имота следва да заплати подобренията, тъй като след като имотът не е бил заплатен, с издаване на заповедта по § 4к ал. 7 ЗСПЗЗ той е възстановил собствеността на имота с подобренията в него.
С оглед на правните и фактически изводи изложени от въззивния съд, формулираните въпроси не са съществени за изхода на спора. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. В случая, след като ищцата не е доказала че е била ползувател на имота, неотносими към спора са въпросите дали има правата на добросъвестен владелец по смисъла на §4в ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като той създава права само за ползуватели на земеделски имоти.
От друга страна, според т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателните решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ /отм./, с тълкувателните решения на ОСГТК, с решения на ОСКГ и ОСТК на ВКС, или с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване. С оглед приложените решения следва да се приеме, че касаторът има предвид като основание за допустимост разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Дори да се приеме че въпросите са съществени за спора, въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика. В решение № 2349 от 29.12.1995 г., гр. д. № 2926/94 г. на ВС ІV ГО е прието, че приобретателят на недвижим имот не е пасивно легитимиран по иска за подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му, тъй като задължението за обезщетяване на подобрителя е възникнало в лицето на бившите собственици на имота, които следва да отговарят за заплащане стойността на подобренията. Това решение е неприложимо към отношенията между страните, тъй като разглежда друга хипотеза – кое е задълженото към ползвателя лице тогава, когато възстановеният собственик е продал имота, а в случая касатора не е ползвател. Според решение № 875 от 31.07.2000 г. по гр. д. № 2283/99 г., на ВКС ІV ГО, лицата ползвали земеделски земи на основание актове на П. на Н. събрание, на Държавния съвет и на М. съвет и извършили върху тях подобрения до влизане в сила на закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, имат право на заплащане сумата, с която се е увеличила стойността на имота, т. е. те се приравняват на добросъвестните владелци – подобрители. За да отхвърли иска за заплащане на подобренията на ищцата като добросъвестен владелец съдът е съобразил нормата на §4в ПЗР на ЗСПЗЗ, но е приел че тя не е доказала правата си на ползвател, затова цитирания текст не се отнася за нея. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Затова и приетото в определение № 528 от 23.06.2009 г. по гр. д. № 560/09 г. на ВКС І ГО не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване.
В конкретния случай не е налице и хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулираните въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. Освен това, по предмета на спора има публикувана съдебна практика и в нея няма различие по приложение на цитираната правна норма.
С оглед на изложеното, няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационното обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1032 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 2051/09 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: