2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1297/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
гр. София, 19.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1297 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. П. Т. срещу решение от 19.02.2010 г. по гр. д. № 2045/08 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация В. Славчева Т. – П. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 757/07 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което е осъдил Б. Т. да предаде на В. Т. – П. владението на ? ид. ч. от сграда на две нива с предназначение ресторант, намиращ се на административен адрес в[населено място], [улица]. Отменил е на основание чл. 431 ал. 2 ГПК на нот. акт № 12540 от 26.04.2005 г. по отношение на ? ид. ч. от посочената сграда. За да уважи иска въззивният съд е приел че през 1992 г. наследодателката на ищцата учредила в полза на брат си Б. Т. право на строеж на два гаража за срок от 10 г., като след 10 г. собствеността на постройките премине безвъзмездно към собственика. Клаузата според съда не била недействителна, а се касае за такава от алеаторен характер, което било предвидено и в чл. 65 ЗС. Постройката била изградена през 1994 г., а през 2000 г. било узаконено преустройството на гаражите в ресторант. Съдът е изложил съображения, че касаторът не е придобил собствеността по давност, тъй като договорът с който било учредено право на строеж бил срочен. След изтичане срока на договора ? от собствеността се върнала обратно на ищцата като наследник на ? ид. ч. от земята. На 26.04.2005 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост по давност и след образуване на делото продал спорния имот на трето лице, но въпреки това продължавал да владее. Въпреки че с тези действия манифестирал упражняването на фактическа власт за себе си, срокът му на владение до подаване на исковата молба не е бил достатъчен за да придобие собствеността на спорната част от постройката.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси може ли да бъде придобит по давност узаконен обект при изтекъл 10 г. давностен срок и дали давността следва да се разгледа за преустроения обект, а не за този съществувал преди преустройството. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивното решение не противоречи на т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС ОСГК, тъй като въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи по същество на спора.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което формулираният правен въпрос е разрешен по различен начин. Решението на въззивни съд не е постановено в противоречие с приетото и в решение № 920 от 15.10.2007 г. по гр. д. № 722/06 г. на ВКС І ГО, според което е нищожно решение, в което въззивния съд не е постановил свой съдебен акт с който да реше спора със сила на пресъдено нещо, а е действал като контролно-отменителна инстанция. Както беше посочено по-горе, въззивният съд е изложил съображения по същество на спора, затова няма противоречие и с този съдебен акт.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2010 г. по гр. д. № 2045/08 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: