О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр.С., 20.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 383/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. М. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 107 от 28.12.2010 г. по гр.д.№ 524/ 2010 г. С него е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 1108/ 2010 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] –[населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Е. Г., извършено с акт № 47/ 19.04.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на ТП на [фирма] –[населено място]”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 8 796,15 лв и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си давайки неправилен отговор на материалноправните въпроси 1.може ли да бъде договор за управление на дружеството такова съглашение, в което не е уговорено постигане на определен стопански резултат; 2.може ли изпълнителят по такъв договор да прекратява трудови правоотношения, ако според устава на дружеството това е правомощие на Съвета на директорите; 3.трябва ли да се мотивира заповед за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ; 4.опорочава ли заповедта фактът, че преди издаването й не е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор; 5.предпоставка ли е за издаване на заповедта промяната на лицето, управляващо предприятието, или фактът на сключване на нов договор за управление; 6.ресорният министър или председателят на съвета на директорите има правото да сключва договор за възлагане на управление на еднолично АД със 100 % държавно имущество. Поддържа, че по тези въпроси има противоречива практика, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, като поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК. Въззивното решение, според ответника, не противоречи на практиката на ВКС, а е в унисон с нея.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и жалбоподателката са били в правоотношение, възникнало от трудов договор. Работодателят е дружество с държавно имущество, правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта. Последният, на 06.11.2009 г, е освободил членове на съвета на директорите и е прекратил договорите за управление, назначил е нови членове. Н. съвет е заседавал на 09.11.2009 г., избрал е председател на съвета и изпълнителен директор и е възложил на председателя да сключи договор за управление с директора. Такъв е сключен същата дата и е вписан в търговския регистър на 11.11.2009 г. На 19.04.2010 г. новият главен изпълнителен директор е издал акт за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, която е била директор на териториално поделение на предприятието. Прието е, че именно председателят на съвета е компетентен да сключи договор за възлагане на управление на предприятието, че такъв има и че ищцата изпълнява ръководна длъжност в предприятието, поради което са налице основанията по чл.328 ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение. За неоснователни са счетени доводите на ищцата, че е необходимо тази заповед да е мотивирана и да и е издадено предизвестие – счетено е, че това няма значение за законността на уволнението. Отхвърлени са и доводите, че в договора за възлагане на управление няма изложена бизнес-програма, като е прието, че това е въпрос на отношения между принципал и довереник.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, част от поставените от жалбоподателката правни въпроси обуславят въззивното решение. Те обаче нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито се решават противоречиво от съдилищата. Съдът е съобразил установената практика, според която договор за възлагане на управлението на едно дружество е този, с който възложителят, срещу възнаграждение, предоставя търговско предприятие за управление на едно лице, което се задължава да извършва това управление. Не е иманентна черта на този договор поемането от страна на довереника на задължение за постигане на определен стопански резултат – това е възможен, но не задължителен елемент от съглашението между страните. Съобразена е практиката, според която не подлежи на мотивиране заповед за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ. Лицето, което управлява и представлява дружеството и на което това е възложено с договор за възлагане на управлението, суверенно подбира екипа, с който ще ръководи предприятието и не е нужно да обосновава решението си да уволни част от заварения ръководен екип. Фактът, че преди издаването на акта за прекратяване по чл.328 ал.2 от КТ не е отправено предизвестие, според трайната практика няма отношение към законността на уволнението. Неспазеното предизвестие дава на уволнения право да претендира обезщетение, но не и да оспорва уволнението на това основание.
Що се касае до това, кой е компетентен да сключва договор за възлагане на управление на еднолично АД със 100 % държавно имущество, това е въпрос за договаряне без представителна власт, който не може да бъде повдиган от трети лица. Спор дали договор, сключен от неовластено лице, е породил действие, могат да заявяват само страните по него. В този смисъл поставеният от ищцата въпрос не обуславя въззивното решение, тъй като договор за възлагане на управлението има, страните по него не са оспорили действието му и това е достатъчно за приложението на чл.328 ал.2 от КТ.
Не обуславя въззивното решение и въпросът дали изпълнителят по договор за възлагане на управлението има право да прекратява трудови правоотношения, ако според устава на дружеството това е правомощие на Съвета на директорите. Окръжният съд не е приел за установено от фактическа страна, че според Устава на [фирма] прекратяването на договорите с работниците и служителите е в изключителна компетентност на Съвета на директорите. Той е съобразил установената практика, според която представляващият дружеството-работодател е този, който има право да сключва трудови договори с работници и служители, респективно – и да прекратява тези договори.
Без значение за крайните изводи на въззивния съд е и въпросът предпоставка ли е за издаване на заповедта промяната на лицето, управляващо предприятието, или фактът на сключване на нов договор за управление. В случая и двете хипотези са осъществени, така че както и да се отговори на поставения въпрос, това не би променило крайният изход от спора.
Следователно не е налице никое от основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 107 от 28.12.2010 г. по гр.д.№ 524/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: