О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр.С., 20.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 387/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. С. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 365 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 910/ 2010 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 2921/ 2009 г. По този начин касаторът е осъден на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД да заплати на Х. Д. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 000 лв и обезщетение за имуществени вреди в размер 572,50 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправният въпрос може ли да бъде уважен иск въз основа на показания на заинтересовани свидетели, които си противоречат. Според касатора въззивният съд отговорил на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, на което основание моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация Х. Д. Р. оспорва жалбата, счита, че не са налице предпоставките на чл.280 от ГПК и моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение, защото въззивният съд е уважил иска, като е дал вяра на една част от противоречиви свидетелски показания, като е приел наличие на данни за заинтересованост на свидетелите. Това обаче не е извършено в нарушение на задължителна или незадължителна практика на ВКС. Тълкувателно решение № 1 от 2001 г., на което касаторът се позавава, е издадено по спорни въпроси на касационното производство и не касае процесуалните действия на въззивния съд. Тези действия са били предмет на тълкуване в ТР № 1 от 2000 г. по спорни въпроси на въззивното производство, на което обжалваното решение не противоречи. Въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, според която в решението си трябва да изведе собствени фактически и правни констатации по спора, включително сам да анализира събраните доказателства. Съобразена е и практиката, според която съдът преценява свидетелските показания в зависимост от отношението на свидетеля към страните, способността му да възприеме правилно фактите и желанието да ги възпроизведе добросъвестно пред съда. След като тези правила са спазени, не съществува пречка съдът да даде вяра на една група от противоречащи си свидетели и да изгради фактически изводи въз основа на показанията им. Поради това поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика и не може да се приеме, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваният съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 365 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 910/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: