3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1311/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. София, 27.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1311 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. Б. срещу решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 1946/07 г. на СГС. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Н. С. К. оспорва жалбата.
Ответниците по касация С. М. Б. и И. С. К. поддържат касационната жалба.
Ответникът по касация Т. С. Д. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение от 10.03.2004 г. по гр. д. № 2279/03 г. на СРС. В обжалваната част е постановил ново решение, с което на основание чл. 32 ал. 2 ЗС е разпределил ползуването на дворно място с площ 548 кв. м., парцел VІІ-10 в кв. 82 по плана на кв. „Г. баня”. На Н. К. е предоставил да ползува дял „а”, на С. С. Б. и ползувателите С. М. Б. и И. К. дял „б”, а на Т. Д. дял „в”, по скица към заключението на вещо лице Ц. от 21.09.2009 г., неразделна част от решението. За да постанови решението си въззивният съд приел че въз основа на влязло в сила решение Т. Д., Н. К. и И. К. били съсобственици на парцел VІІ-10 в кв. 82 по плана на кв. „Г. баня” с права от по 1/3 ид. ч. за дворното място. През 1997 г. С. М. Б. и И. К. дарили на С. С. Б. поставеното им в дял жилище, гараж в сградата и 1/3 ид. ч. от дворното място, със запазено право на ползуване. Разпределението според съда следвало да бъде извършено въз основа на заключението на в. л. Ц. а не по вариантите предложени от тройната експертиза, тъй като тя определяла раздробено ползуване на площта, а и дяловете били неравностойни. С възприетото заключение се съобразявало съществуващото застрояване и свободната за разпределяне площ.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е посочил материалноправен въпрос „за принципите и тяхната поредност при разпределение правото на ползуване на съсобственото дворно място”. Така формулирания въпрос е има отношение към теорията, а не към решаващата дейност на съда. Формулиран е и процесуалноправен въпрос „СГС е кредитирал заключението на вещо лице с особено мнение. След като констатациите на вещите лица не са единни, СГС е задължен да назначи друга експертиза която да установи кой вариант следва да бъде възприет”, както и въпроса ”при определянето на ползуването съдът не е взел предвид извършените в имота подобрения.”. Въпросите се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В производството по чл. 288 ал. 1 ГПК съдът не може да се произнася по въпроси касаещи пороци на въззивното решение свързани с преценката на доказателствата по делото.
Независимо от изложеното, въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика. Обобщено, в решения № 129 от 13.04.2009 г. по гр. д. № 4982/07 г. на ВКС I. ГО, № 13 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 4452/08 г. на ВКС I. ГО, № 1197 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 4916/07 г. на ВКС I ГО, № 152 от 08.09.2009 г. по гр. д. № 592/08 г. на ВКС II ГО, № 745 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 3259/08 г. на ВКС IV ГО, № 95 от 30.01.1974 г. по гр. д. № 2322/73 г. на ВС I ГО и № 229 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 6278/07 г., на ВКС I. ГО е прието, че целта на иска по чл. 32 ал. 2 ЗС е да се осигури на съсобствениците възможност да ползват мястото съобразно правата си. На разпределение подлежи само незастроената част на терена, като се изхожда от фактическото положение, а не само от законно извършените строежи в имота. Според решение № 319 от 9.04.2009 г. по гр. д. № 6330/07 г. на ВКС IV ГО, искът по чл. 32 ал. 2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти а не разрешава спор за собственост между страните. Не може да се счете, че е налице противоречие на въззивното решение с цитираната съдебна практика. Въззивният съд е съобразил константната практика и са зачетени указанията на ВКС в отменителното решение по делото. Съдът е разпределил незастроената част на имота, като е съобразил съществуващото застрояване, затова не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Конкретният спор не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Няма различие в съдебната практика по прилагане на цитирания текст, затова касационно обжалване е недопустимо и на това основание.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 1946/07 г. на СГС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: